
"НАТО е длъжен да укрепи източния си фланг, тъй като на картата понякога добре са начертани границите между държавите, но в една конфликтна ситуация, при някакъв неособено вероятен, но не и напълно изключен сценарий - Русия да постигне бързи военни резултати в Украйна, няма никаква гаранция, че тя ще спре на границата на Украйна, а няма да се опита да постигне някакви по-решителни цели. Много малко вероятно е това, пак подчертавам, но тези, които носят отговорност за отбраната, за защита на териториалната цялост, те трябва да взимат под внимание и такива сценарии, които не са чак толкова вероятни", коментира в в предаването "Брюксел 1" по Bulgaria ON AIR бившият служебен военен министър Тодор Тагарев.
На въпрос какво говори струпването на руски войски в близост до украинската граница и военните учения в Беларус, експертът отговори:
"Говори, че Русия има капацитет за военна агресия срещу Украйна, в допълнение към това, което тя вече направи през 2014-та година и поддръжката и за сепаратистите в югоизточна Украйна. Въпрос на решение, вероятно само и единствено на Путин е дали той ще предприеме такива агресивни действия".
"Вече няколко месеца напрежението нараства и сякаш това нарастване се ускори значително в последните дни. Не само по отношение на учението в Беларус, на север от Киев, но и дислокирането на кораби от балтийския флот и северния флот на Русия в Черно море, включително десантни кораби с десантчици на тях. Тоест все повече нараства капацитетът на Русия, ако реши да предприеме военни агресивни действия срещу Украйна от няколко посоки. И това, което президентът Байдън казва, който, разбира се, разполага с доста повече информация, е че съветва американските граждани на Украйна да се изтеглят. Тук става въпрос за десетки хиляди, доколкото имам информация може би около 30 000 американци се намират в Украйна, което би било сериозен проблем и за самите тях, вероятно и за украинците, с които те живеят и работят заедно", добави военният експерт.
"Смятам, че въпреки фокусирането на западния свят върху дипломатическите средства за намиране на разрешение на конфликта, вероятността за военно развитие по-нататък въобще не е намаляла", коментира проф. Тагарев.
На въпрос защо за втори път дипломатическите усилия на страните от Нормандската четворка не успяха, експертът коментира:
"Някои анализатори считат Минските споразумения, които са договорени в този формат за мъртво родени и определено неизгодни за Украйна. Украйна ги интерпретира по един начин, Русия - по съвсем друг начин. Те реално не са имали някакви особени практически последствия, освен в ограничаването на въоръженията, които се намират в зоната на разделение между така наречените Донецка и Луганска народни републики, и украинските сили, които като правило си спазват украинската страна, но често се нарушават от страна на сепаратистите. И този формат някак си не успява да допринесе за решаване на проблема, колкото и да ни се иска. Може би показателно за това беше отношението на Кремъл към визитата на френския президент. Може би при едно внимателно наблюдение на отношението към него, това можеше да се прогнозира".