Военен експерт: Тепърва предстои да чуем за още по-големи експлозии в Русия

Украински дронове дълбоко в Русия и отговорът на агресора - Камен Невенкин анализира енергийната система на Украйна и защо тя е трудна цел

Взрив
Взрив Източник: Depositphotos

Анализ на военният експерт Камен Невенкин за БНТ

 

Когато на 24 февруари 2022 г. войските на Путин, ненадейно, нахлуха на територията на спящата Украйна, първоначалната реакция на повечето разумни хора по света бе шок и объркване. Но от тогава измина толкова много време, че всички ние свикнахме с войната и вече я приемаме като неразделна част от нашето ежедневие. Не знам как е при вас, но мен често ме обзема депресиращото усещане, че тя ще трае вечно. Това, разбира се, не е причинна да не продължим да живеем живота си. Просто вътрешно трябва да приемем че кървавото събитие може би ще продължи изключително дълго и трябва да настроим вътрешния си мир към този неприятен факт.

 

Как би изглеждала една безкрайно дълга война в един ултрамодерен и доста объркан свят? Най-краткият смислен отговор би бил "Ами, горе-долу така както беше вчера или онзи ден". Т.е. без почти никакви промени на фронтовата линия, с много жертви, обстрели и въздушни удари по дълбокия тил и на двата противника. Също така с много заплахи, закани, взаимни обвинения, дрънкане на оръжие, отговорно и най-вече безотговорно политическо говорене, интриги и предизборни кампании настроени според събитията в Украйна. Плюс неизбежните безкрайни говорилни по медиите и неспиращата лавина от вярна, полувярна и съвсем невярна информация.

 

Едни от основните съставни елементи на очертаващата се позиционна война ще продължат да бъдат ударите по икономическите ресурси на противника. Именно това е акцентът днес. В известен смисъл ще се получи тема с продължение, на случващото се в дълбокия тил и на украинци, и на руснаци е от изключителна важност за това как ще се развиват събитията на бойното поле в обозримо бъдеще.

 

Отново за ударите по слабите места

Миналата събота се постарах доста обстойно да ви разкажа защо ЗСУ (украинските въоръжени сили) нанасят удар след удар по руските петролни рафинерии и какви неприятни последици за икономиката на РФ в дългосрочен план би имало това. Също така завърших анализа си с думите на президента Зеленски, че Украйна ще продължи да атакува руската нефтопреработваща промишленост без да се съобразява с мнението на тази или онзи. Което пък си беше сигурен намек, че някакъв външен натиск все пак е имало.

 

Интересното, че между интервюто на Зеленски и предходната успешна атака срещу руска рафинерия се получи сериозна пауза, примерно около седмица, през която не бяха регистрирани никакви удари срещу предприятия дълбоко в територията на РФ. Това породи сериозни съмнения у редица анализатори (включително и у моя милост), че в Киев все пак са се подали на увещанията и ще прекратят кампанията си срещу руския петрол. Но явно паузата е била чисто оперативна, а не "политическа", защото тази седмица станахме свидетели на поредното голямо "бум", и даже не едно а две, и то чак в Татарстан.

 

 

Почти едновременно бяха улучени рафинерията в ТАНЕКО в Нижнекамск и завод за сглобяване на прословутите ирански дронове "Шахед", с които агресорите всяка нощ тормозят украинските градове. Засега не е ясен обемът на нанесените щети, като руските медии твърдят, че рафинерията продължава да работи. Дали е така – все някога ще разберем. По-важното е друго – и двете предприятия се намират на около 1200 км права линия от украинска територия, а буквално до миналата седмица се считаше, че украинските безпилотни летални апарати имат радиус на поражение до 1000 км. Не по-малко важен е фактът, че за пръв път за целта са използвани не просто класически дронове, а малки самолети без човешко присъствие в тях, чийто размах на крилата достига до 10 метра.

 

 

Говори се, че "търбуха" един такъв самолет може да носи до 300 кг експлозив, а това си е направо летяща бомба. Очевидно е, че всичко това е все още в експерименталната си фаза, операторите на ЗСУ има да тестват и напасват още много неща, но нещо ми подсказва, че тепърва предстои да чуем за още по-големи експлозии. По всичко личи, че украинците нямат никакво намерение да спират до тук в разработването на все по-нови и мощни дронове. Според информации излезли в четвъртък, най-новите им модели ще имат обхват до 3300 км и по този начин ще могат да поразяват цели както в близост до полярния кръг, така и навътре в Сибир. И най-вероятно ще успяват, защото поради огромната си площ, Русия просто няма да е в състояние физически да насити с ПВО подстъпите към всички свои ключови обекти. А те са толкова много.

 

 

Друг фактор, който ще окуражава ЗСУ да продължават да действат в това направление е, че всичко което прелита границата с РФ си е тяхно собствено производство. Това е от изключителна важност за международните отношения на Киев, защото чуждестранните партньори на Зеленски започват да се потят обилно всеки път само при мисълта, че някой куршум, да не говорим за снаряд или ракета, които те са доставили на Киев, може да улучи нещо на "изконна" руска територия и така да разгневи Кремълския самодържец. За късмет на украинците, страната им заемаше водещо място във въздухоплаването още по времето на СССР и по всичко личи, че продължава да поддържа нивото си в това отношение и в наши дни.

 

Цел – украинските електроцентрали

Реципрочният руски отговор на атаките на ЗСУ срещу рафинерии и военни заводи е насочен основно към украинските електроцентрали. Първият масиран обстрел бе на 22-24 март, последва нов в края на месеца, а вероятно ще има и още. Целите, които те преследват са много пластови. Най-видимата е тормоз над гражданското население на Украйна, като му се налага битов дискомфорт. Авариите, прекъсванията и режимът на тока отдавна вече са нещо обичайно в разтърсената от войната страна. Не си мислите, обаче, че това е основната идея, която движи руското военно ръководство, когато разпорежда поредната въздушна офанзива срещу обекти на енергетиката на Киев. Ако беше наистина така, тези масирани удари щяха да се случат още през зимата, а на практика през предходните месеци поне в това отношение в Украйна бе абсолютно спокойно. По-скоро се преследва нарушаването на железопътните превози и военно производство, което наистина е значително по обем и най-вече изключително важно за каузата на украинците.

 

Да се разчита, че като разрушават периодично украинската инфраструктура руснаците ще успеят да направят коренен прелом във войната, си е изначално обречена кауза. Причините за това са няколко. Първо, заради санкциите те нямат достатъчно ракети, с които редовно да извършват масирани удари. Припомнете си, например, съюзническите бомбардировки над Германия през Втората Световна Война – по светло американците, по тъмно британците. И така всеки ден и всяка нощ. Нищо подобно, обаче, не наблюдаваме при руснаците. А именно постоянството при провеждането на разрушителните ракетни атаки може да им донесе някакъв резултат, и то в дългосрочен план.

 

Втората причинна е адаптивността на украинците. Те бързо схванаха, че една от целите на агресора е нарушаването на жп превозите по посока на фронтовата линия и за това отдавна смениха електрическите локомотиви с дизелови. Така, за да бъде спрян даден влак ще бъде нужен директен удар в движещия се локомотив, а това, сами разбирате, въобще не е проста работа.

 

Третата причина е самата структура на украинската енергетика. Към началото на войната тя се състои от общо 148 електроцентрали разпределени по видове както следва:

Въглищни: 42

Хидроелектрически: 48

Атомни: 15

Вятърни: 2

Слънчеви: 4

 

Общата им мощност е 63 гигавата, от които 36 се падат на въглищните, по 13 на атомните и хидроелектроцентралите, и по половин на най-екологичните, но все още рядко срещани вятърни и слънчеви. В географско отношение електроцентралите се групират според природните дадености на Украйна. Въглищните електроцентрали са в източната част на страната, където има богати залежи на въглища и не случайно Донбас си е спечелил славата на миньорски район. Напълно логично, хидроелектроцентралите са разположени край двете най-големите реки – Днепър, която разделя страната на две равни половини, и Южен Буг, течаща почти паралелно на границата с Молдова. Атомните електроцентрали, от които най-известна е завладяната от руснаците в началото на инвазията Запорожка АЕЦ, пък се намират най-вече в централна и западна Украйна.

 

За момента руснаците се целят най-вече в във въглищните електроцентрали. Между 22 и 29 март, например, те успяха да извадят от строя пет от шестте топлоцентрали на най-мощната енергийна компания в Украйна, ДТЕК. Очаква се възстановяването им да трае месеци, а може би и повече. Това налага да се правят стриктни икономии и в големите градове на изток като в Харков вече е в сила режим на тока. И проблемът за украинците въобще не е само в битовите неудобства, главоболията и стреса. Да бъдеш енергетик в страна, в която бушува война се оказва доста смъртоносно занятие – от началото на руската агресия само ДТЕК е загубила 51 свои служители, 99 други са ранени. При това трябва да се отчита и изключително подлата тактика използвана напоследък от окупаторите. След като нанесат ракетен удар изчакват известно време, за да могат на място да дойдат всички, които са длъжни да окажат първа помощ – полицаи, пожарникари, парамедици. След това удрят отново. Така в списъка на жертвите често попадат и тези, които така или иначе са се обрекли на служба на обществото.

 

И все пак, каква е третата причина поради която руските удари срещу украинската енергетика са обречени на неуспех в дългосрочен план? Както казах по-горе – в самата й структура. Тя е организирана така, че електропреносната мрежа да не може никога да бъде напълно нарушена. Над 50% от електроенергията в Украйна се осигурява от атомните електроцентрали, а те, както се досещате, няма как да бъдат атакувани директно. Освен това заемат централно място в разпределението на електроенергията. А и самите АЕЦ-ве са конструирани така, че да бъдат по-устойчиви на обстрели от класическите електроцентрали и са защитени от бетонни куполи.

 

 

Подобна е ситуацията с хидроелектроцентралите. За най-голямата от тях, Днепровската, която бе улучена при ракетната офанзивата на 22-24 март, ще са нужни години, за да бъде напълно възстановена. При този тип електроцентрали най-важният елемент са язовирните стени. А те сa проектирани още по съветско време и са изградени така, че да издържат даже ядрен взрив. Нито една от ракетите, които руснаците имат в момента в арсенала си не е толкова мощна, че да разруши язовирна стена. Основната част на електтропреносната мрежа на Украйна също е проектирана по съветско време по такъв начин, че да работи по време на война. Разделена е на множество секции и позволява пренасочване на електроенергията. Освен това може да функционира дори при повреда на някои от тези секции.

 

Друго обстоятелство, което работи в полза на украинците, е международната солидарност. Това включва както пари и агрегати, така и експертна помощ от висококвалифицирани специалисти. Само ЕС е отпуснал до момента около 1 милиард евро специално за енергетиката, а са доставени и около 4000 генератора. САЩ пък са отпуснали 500 милиона долара за енергийната сигурност на Украйна, а освен това доставиха електрооборудване и резервни части, и подпомагат ремонта на електроразпределителни мрежи. Германия, Франция, Великобритания, Канада, Япония и други страни също предоставят финансова и техническа помощ.

 

Освен финансова и техническа помощ, Украйна получава от партньорите си и електроенергия, като това беше отработено още през есента на 2022 г. В ход е и синхронизация на украинската електроенергийна система с европейската. И все пак, за пореден път решаващ като че ли ще се окаже чисто военният елемент. Най-ефективно за момента на руските крилати и балистични ракети се противопоставят американските ПВО системи "Пейтриът". Те са отговорни и за свалянето на поне 15 самолета на агресора от началото на годината насам. Доскоро Украйна разполагаше с три такива системи всяка с три пускови установки. Но след като руснаците през миналия месец най-после успяха да поразят една от тях, в момента в строя са останали само две. Счита се че едната охранява Киев, а другата е на позиции в района на Одеса. Очевидно е, че това е крайно недостатъчно.

 

 

Неотдавна в интервю за американския тв канал CBS Зеленски заяви, че пет-седем системи "Пейтриът" ще освободят небето над Украйна, ще позволят на децата отново да тръгнат на училище, а на ЗСУ да премине в контранастъпление. Проблемът, обаче, за пореден път се оказва от материално естество – една система струва над милиард долара, а и най-вече са кът, понеже всеки който разполага с тях си ги стиска за себе си. Но и тук май има светлина в края на тунела за украинците и тя се пак се нарича "солидарност" – Германия тази седмица е обещала на украинския външен министър Кулеба, че ще инициира създаването на широка международна коалиция за набавянето на необходимите "Пейтриъти". След като Чехия успя да сплоти демократична Европа около идеята да се осигурят над милион снаряда за Украйна, дали пък сега няма да станем свидетели на поредното чудо?

Още от "Мнения и анализи"

ISW: Кремъл рутинно демонстрира фалшив интерес към преговори с Украйна като част от дългогодишна информационна операция

Путин и Кремъл значително засилиха своята експанзионистична реторика за Украйна от декември 2023 г. и все по-често показват, че Русия се е ангажирала да унищожи напълно украинската държавност и идентичност

Прочетете повече прочетете повече

Анализатор: Днешна Русия с бързи темпове се връща към времената на хановете от Златната орда

Цялата антиукраинска и антизападна истерия в Русия се подклаждаше с години, заявява известния руски телевизионен журналист, блогър и автор на канала “Набутови” в YouTube Кирил Набутов

Прочетете повече прочетете повече

Последни новини

Най-четени