Военният експерт Камен Невенкин: Човек остава с впечатление, че за "големите риби" в Москва бронираните машини имат много по-голяма стойност, отколкото животът на войниците

Анализ на Камен Невенкин за БНТ

Украйна се въоръжава и чака удобния момент

Войната в Украйна всеки момент ще навлезе в дванадесетия си месец и уверено върви към своята първа годишнина. Безумната касапница, която продължава да се вихри в Донбас, ни дава твърде малко основания да се надяваме, че приближаващият се съмнителен юбилей ще бъде единствен. Двете страни очевидно се окопават, въоръжават се с най-доброто, до което могат до се доберат, твърдят че се готвят за голямо настъпление, прехвърлят икономиките си на военни релси, а в информационното пространство напрежението е достигнало точката на кипене. Очертава се изключителна война на нерви, в която ще надделее този, който успее да запази хладнокръвие и да прояви достатъчно търпение.

Ситуацията на фронта след Соледар

На фронтовата линия тази седмица битката се върна в познатото русло на локални атаки и артилерийски дуели. На малко места имаше промяна в картата на бойните действия. В района на Соледар битката приключи окончателно, след като руснаците принудиха ЗСУ (украинските въоръжени сили) да се изтеглят от най-западната част (товарната гара и една от солните мини).

Продължават опитите на агресора да обкръжи Бахмут с удари от север и юг или поне да накара украинците да се почустват заплашени от обкръжаване и да напуснат града, както вече се случи в Соледар. Засега те всеки ден успяват да се придвижват по-малко напред, но все още ситуацията е твърде далеч от някаква драма. В района на Бахмут практически постоянно се намира генерал Сирски, командващият Сухопътните войски на Украйна, и именно той ще има решаващата дума какво ще се случи в района. 

В украинското ръководство има консенсус, че войната се води не за квадратни километри, а да се нанесат поражения на противника и това понякога налага и тактически отстъпления с цел да се избегнат излишни загуби. 

Както вече съм споменавал, идеята на Киев е да разполага с максимално голям брой войници с боен опит, а това няма как да се постигне, ако нивото на ежедневните загуби е постоянно високо. Със сигурност едва ли някой в Украйна ще превърне едно евентуално оттегляне от Бахмут в някаква трагедия, още повече, че е налице интересен прецедент от миналото лято.

Тогава след изключително ожесточени боеве ЗСУ оставиха Лисичанск и Северодонецк, но същевременно успяха да нанесат толкова тежки загуби на руснаците, че впоследствие те се оказаха напълно неспособни да се противопоставят на украинските контранастъпления край Изюм и Лиман. Вероятно сега върви подобен сценарий, като се има предвид високите ежедневни загуби на нашествениците в жива сила.

На север от Бахмут ЗСУ продължава да владее инициативата, като вече плътно са се приближили от юг до покрайнините на ключовия град Кремина. Ако успеят да сторят това и от север, то освобождението на града ще бъде неминуемо. Кремина е ключът към цялата Луганска област – ако украинците успеят да го поставят под свой контрол то впоследствие ще могат да напреднат както на север към довоенната държавна граница, така и на юг, излизайки в тила на атакуващите Бахмут руски войски. И двете страни са пределно наясно с този факт и за това са се вкопчили в такава люта схватка в този район.

Откакто фронтът стана по-статичен в чисто тактически план се забелязва интересна промяна в руските войски. Те атакуват предимно с малки щурмови пехотни групи и почти не се забелязват танкове. А именно танкът първоначално е разработен с идеята да подпомага пробиването на силно укрепени позиции. Човек остава с впечатление, че за "големите риби" в Москва бронираните машини имат много по-голяма стойност, отколкото животът на войниците.

Друг интересен момент е намаляването на интензивността на огъня на руската артилерия. Но това може да се дължи освен на недостиг на снаряди и на невъзможност да се концентрират повече оръдия на малък участък, за да има максимално разрушителен ефект. Руски военни експерти обясниха, че последното се дължи най-вече на "ефекта Хаймарс" – т.е., че руснаците вече доста пъти са си патили, когато са събирали много оръдия на едно място, тъй като лесно се откриват от въздушното разузнаване на украинците и моментално към тях политат високоточните ракети на Хаймарс-ите.

Не мога да не спомена и още едно мое наблюдение от последните дни – в почти всички "горещи" точки в Източна Украйна се забелязва присъствието на руските въздушно-десантни войски - ВДВ и подразделения на ЧВК "Вагнер" на олигарха със зловеща репутация Пригожин. Първите са отлично подготвени да действат като елитна щурмова пехота на земята, а вторите със съмнителен елитен статус са достатъчно мотивирани от финансова гледна точка.

На практика излиза, че ВДВ и "Вагнер" непрекъснато ги прехвърлят от едно място на друго като някакви пожарни команди, а от другите войски се очаква да държат фронтовата линия. Това ме навежда на мисълта, че извън десантчиците и "вагнеровците" руското главно командване не вярва, че в момента другите му съединения са способни да решават някакви отговорни бойни задачи. Това прави руската армия доста небалансирана.

Преди и след Рамщайн

Не, не става въпрос за световноизвестната германска рок група, а за станалата вече традиционна среща на министрите на отбраната на страните членки на НАТО в едноименната въздушна база в Германия относно военна помощ за Украйна, чието осмо издание се състоя в петък. Очакванията за нея бяха твърде драматизирани и се свеждаха изключително до това дали най-накрая Киев ще получи западни модели танкове. Стигна се дори до твърдения, че едва ли не окончателният развой на войната зависи от това дали на фронта ще се появят стотина "Леопарда" или не.

Според мен целият спор е излишно (и безсмислено) политизиран. В крайна сметка в близките седмици Украйна ще получи невиждани до момента количества тежко въоръжение, които би трябвало значително да ѝ помогнат да се справи с променените реалности на бойното поле. При това водещите украински военни експерти изразиха нескрито задоволство от това какво ще пристигне с влакове и по въздуха, а двама от тях, независимо един от друг, оцениха списъка с въоръженията като деветка по десетобалната скала.

Какво ще получи ЗСУ и какъв ще е ефектът

Първо трябва да се отчита, че списъците, които излязоха в публичното пространство, в никакъв случай не са окончателни, защото някои от участниците в срещата не обявиха точни бройки. Повечето от оповестените оръжейни системи най-вероятно са непознати за ЗСУ и това ще наложи персоналът, който ще ги обслужва, да премине съответното обучение.

Обобщаващ списък на обещаната военна помощ към 19 януари

Артилерия. Поне 160 единици, от които около две трети са самоходни гаубици. Черешката на тортата са 12-те високомобилни и скорострелни шведски Арчър-а, които за момента се считат за най-добрите в своя клас в света. Именно артилерията вероятно ще играе една от най-важните роли и при офанзивните, и при дефанзивните операции на украинците.

Амуниции. Независимо с колко мощна артилерия разполага дадена армия тя няма никаква стойност, ако не бъде редовно снабдявана с амуниции. Партньорите на Киев са пределно наясно с това и се стараят да захранят солидно вечно гладните за снаряди украински артилерийски дула. САЩ са гарантирали да осигурят поне един милион снаряда, като 150 хиляди вече са на път от складове в Израел и Южна Корея.

Американски амуниции за Украйна

Финландия и Естония вече официално обявиха, че ще споделят със ЗСУ част от своите наличности, а аз нямам съмнение, че сред доставчиците ще бъде и такъв сериозен производител като България. Като най-екзотична дестинация за момента се очертава Пакистан, за когото се появиха информации, че ще изпрати в посока на Украйна 159 контейнера с амуниции в замяна на модернизация на хеликоптери и танкове закупени преди време от там. Очаква се нарастване и на неотдавна рестартираното украинско производство, за което изтече информация, че част от него се извършва в съседна страна/страни, за да бъде недосегаемо за руснаците.

Хаймарс. Излишно е да казвам колко важна към момента се оказа ролята на този тип система изстрелваща високоточни реактивни снаряди. Стигна се дотам, че този тип бързоходни колесни машини се превърнаха в своеобразен символ на украинската несъкрушимост и воля за победа. За ужас на нашествениците в новия пакет американски помощи са включени още 18, което практически ще удвои моментната им бройка на украинска земя. Хаймарсите биха станали още по-смъртоносни, ако в Пентагона най-накрая се престрашат да изпратят на ЗСУ управляемите крилати бомби GLSDB, които биха позволили на украинците да поразяват цели до 150 километра в тила на противника. Въпреки появилите се информации към момента като че ли няма официално потвърждение от Вашингтон. Основното притеснение си остава да не би в Киев да се изкушат да нанасят удари по руска територия и така с американска помощ конфликтът да ескалира още повече. Именно поради същата причина си остават табу и толкова желаните от ЗСУ високоточни ракети ATACMS, чийто радиус на поражение е 300 км.

Системи ПВО. Миналият уикенд украинската енергийна система за пореден път беше ударена от руски ракети и отново на дневен ред излезе въпросът с усилването на противовъздушната отбрана на страната. (Тогава се случи и трагедията в Днипро, когато под отломките на жилищен блок живота си загубиха десетки невинни цивилни). За момента руските агресори използват основно три вида оръжия - крилати ракети, балистични ракети и дронове камикадзе, които изискват съответни средства за противодействие. Западните партньори на Киев са напълно наясно, че това е основен приоритет и в това отношение наистина се опитват всячески да помогнат. Увеличава се например бройката на системите "Пейтриът" - основно средство за борба с почти неуловимите балистични ракети, като към предварително анонсираните през миналата година ще се добавят още три батареи (по една ще дадат САЩ, Германия и Нидерландия).

В борбата с балистичните ракети ще се включи в най-скоро време и една батарея от считаната за почти перфектна SAMP/T. Тя ще пристигне от Италия. За да бъде пък засилена протекцията срещу руските крилати ракети в Украйна ще бъдат доставени цели девет нови батареи - доказали се вече ПВО комплекси – 6 NASAMS от САЩ и 3 IRIS-T от Германия. Освен това немците са обещали да дадат и пет радарни комплекса. Срещу дроновата заплаха пък би трябвало сравнително скоро на различни места да бъдат разположени малогабаритни американски противоракетни системи Vampire (Вампир) и стари 40-мм шведски зенитни автоматични оръдия Бофорс дарени от Литва.

Бронетранспортьори и бронирани автомобили. В неофициалния списък фигурират поне 1178 верижни и колесни бронирани машини от този тип, което безспорно значително ще усили мощта и ефикасността на ЗСУ. Прави впечатление, че ще бъдат изпращани най-вече нови модели (като дизайн и производство), а не както досега, когато освен модерни неща пристигаха и машини произведени преди десетилетия, от които някой просто е искал да се отърве. Сред доставчиците със собствени дизайни и производство фигурират САЩ, Канада, Великобритания, Франция, Германия и Швеция. И докато германските "Мардер" са по-скоро на доизживяване и Бундесверът донякъде се отървава от тях, то канадските Сенатор, американските Страйкър и М1117 и френските Бастион (все колесни машини), са първокласни бронирани коли, използвани в съответни страни и НАТО. Верижните – британският Булдог и американският Брадли, са доста мощно въоръжени, а шведският CV90 си е направо малък танк. Всичко това звучи много добре за украинците, но проблемът е, че на бойното поле колесните бронирани машини се използват предимно в поддържаща роля (преследване, патрулиране, разузнаване), а верижните са нещо като гарнитура към танковете и се използват най-вече да превозват пехота. А именно липсата на достатъчно танкове е най-голямата болка в момента на ЗСУ.

Танкове. За момента Украйна ще получи доста по-малко танкове, отколкото в Киев са се надявали. Досега е обявено, че на ЗСУ ще бъдат дадени 120 съветски Т-72 (дарение от САЩ, Нидерландия и Чехия, част от тях придобити от Мароко), повечето от които вероятно ще бъдат рециклирани в чешки оръжейни предприятия преди да потеглят за фронта. Франция пък ще достави 40 колесни танка AMX-10 RC, които не са точно танкове, а по-скоро изтребители на танкове, при това изключително добри. Великобритания гарантира, че ще даде 14 от техните "Челънджър", което вече се счита за изключителен пробив, защото това ще бъдат първите изцяло западни танкове, които ще воюват в Украйна. Има надеждна информация, че британците може би ще дадат още и така бройката на Челънджърите ще достигне 50. Имаше сериозни очаквания, че по време на срещата в Рамщайн Германия все пак ще склони да даде от своите "Леопард", но поради вътрешно коалиционни търкания подобни на тези в "квадратната" коалиция у нас миналата година това не се случи.

Твърди се, че зад отказа на Шолц и новият немски министър на отбраната Писториус се крие не само страх за стабилността на тяхната коалиция, но и комплекси свързани с нацисткото минало на страната. Основното надлъгване беше между Байдън и Шолц, като немецът намекна, че би склонил да каже "да", ако САЩ също се съгласят да изпратят на фронта от техните "Ейбръмс". Но от Вашингтон засега не са склонни на такъв ход, оправдавайки се, че Ейбръмсите били твърде тежки, консумирали много гориво и най-вече щели да бъдат трудни за поддържане. И при тях вероятно надделява страхът от ескалация, защото е прието да се счита, че танкът е единствено и само настъпателен вид оръжие.

Танковете Леопард станаха повод за сериозни разногласия между страните-членки на НАТО

На другия полюс бяха повечето от страните членки на Алианса, които разполагат с добре екипирани армии. Франция, подобно на Обединеното Кралство, заяви, че обмисля предаване на известен брой от техните "Леклерк", но този модел танкове, макар и с много добри тактически и технически характеристики, е произведен в доста ограничени бройки и самите французи имат около 200 от него. В най-големи количества в арсенала на НАТО освен американските Ейбрамси са немските Леопарди. Повечето страни членки, въоръжени с такива машини, заявиха готовност да дадат по малко всяка и така евентуално да се съберат на първо време стотина бройки. Но, за да се осъществи планът, е нужно съгласие за реекспорт от страната производител, а германците все още не искат и да чуят за това. Единствено поляците за момента заявиха, че няма да се съобразят с никакви официални процедури и независимо от позицията на Шолц ще изпратят на Киев 14 Леопарда. Още повече, че производителят на Леопардите- концернът Райнметал, заяви готовност при наличие на политическо съгласие до края на годината да осигури до 100 танка за ЗСУ. Така излиза, че при консенсус в страните членки през 2023 година в Украйна могат да пристигнат около 200 Леопарда.

Наличности на танкове Леопард в страните членки на НАТО

Защо е цялата тази драма около модерните западни танкове? Преди всичко това е тяхната мощ. Типичният западен танк, бил той Челънджър, Ейбрамс, Леклерк или Леопард, освен че е много добре въоръжен, е наблъскан с всякаква електроника, която му помага да се справя дори в безнадеждни ситуации. Многократно по-добре са бронирани от основния за момента руски боен танк - Т-72, като това си личи и в масата (около 60 тона срещу 40 на руската машина). Освен това се управляват от четирима танкисти, чиито шансове за оцеляване са значително по-големи от танкистите на Т-72. Надеждите на генерал Залужни бяха да формира поне една бригада от модерни западни машини (около 100 единици) и така да нанесе решителен удар по агресора. Но за момента това едва ли ще се осъществи и аз предполагам, че малките наличности британски и (евентуално полски) танкове ще се използват най-вече за пробив на най-силно укрепените руски позиции, като например тези в Луганска област (Сватове и Кремина).

Уроци по история от Путин и Медведев

От началото на годината не минава ден без някои от западните партньори на Киев да обяви поредния значителен пакет военна помощ. Човек даже остава с впечатлението, че поне две дузини държави непрекъснато се съревновават кой ще даде повече. И понеже тази информация почти винаги се оповестява публично, на руската официална пропаганда не ѝ беше нужно много време, за да си направи съответните калкулации и да загрее за какви точно (този път наистина големи) обеми тежко въоръжение става въпрос.

Напълно логично последва рядко виждана до момента медийна истерия. То не бяха вопли, че "колективният Запад си е поставил за цел да унищожи Русия", то не бяха закани, че иде ред Европа да бъде завладяна и призиви за ядрени удари по конкретни градове и държави. Голям страх явно е започнал да тресе и висшите ешелони на властта, защото този път почти едновременно индиректно отношение по темата взеха и двамата, които са били начело на държавата през този век – настоящият президент Путин и бившият Медведев. Казвам "индиректно", защото и единият, и другият бръкнаха надълбоко в любимата им тема – историята, и се опитаха да вадят някакви аналогии от там. Това, че не ги бива в тълкуванията на отдавна отминали събития е ясно от доста време, но поради особената ми чувствителност в тази област няма как да ги подмина.

Тон даде Медведев, който напоследък се изявява най-вече в социалните мрежи. Миналата събота той нервно реагира на решителната позиция на държавните ръководители на САЩ и Япония по повод руските заплахи за възможна употреба на ядрено оръжие в Украйна. Медведев припомни Хирошима и Нагазаки, нарече японския премиер Кишида "обслужващ персонал на американците" и го посъветва при завръщането си у дома да "измие позора", като си направи публично "сепуку по време на заседание на Министерския съвет".

 Това прозвуча толкова абсурдно, че възмути дори и някои отявлени "патриотични" руски коментатори. Периодично скандални изказвания се правят от политици по всички краища на света, но аз не си спомням човек с такава визитка толкова редовно да бълва такива откровени глупости. На неговия фон българските политици, към които ние често имаме всякакъв род претенции, изглеждат направо ангели небесни. Даже не мога да си представя как някой наш бивш президент или премиер на всеослушание ще пожелае на действащ колега от страна с която граничим да си направи харакири или просто да се обеси.

В сряда, 18 януари, дойде ред и на Путин да стане "историк за един ден". В Санкт Петербург, някогашен Ленинград, действащият президент на Руската федерация се срещна с ветерани преживели ужасната блокада на града и "представители на обществени патриотични организации". Напълно очаквано по време на срещата Путин им обясни, че така наречената Специална военна операция, се води, за да се "прекрати войната" и "изтреблението" на рускоезичното население в Донбас. Пропускайки това, че една значителна част от ЗСУ свободно общуват помежду си на руски.

Пред ветераните Путин изтъкна аналогия с блокадата на Ленинград, която била осъществена не само от Вермахта, но и от "военни от много страни на Европа". Но този въпрос не бил повдиган до момента заради "определена толерантност" от страна на Русия "за да не се развалят отношенията с много държави".

Това е вярно, но има един съществен нюанс. В началото на 1943 година, когато Червената армия успява да вдигне обсадата на изтощения Ленинград, в района на града действително се намират военнослужещи от Норвегия, Нидерландия и Фландрия (Белгия). Те са събрани в т. нар. доброволчески легиони, числеността на всеки от които не надхвърля хиляда души и които са кръстени на името на съответната страна. Състоят се от нацисти от тези държави, изявили желание да се бият "в името на Европа срещу болшевишката заплаха" (стандартна фраза за всички профашистки партии на Стария континент по това време). Освен това сред легионерите има и луди глави-авантюристи и просто обикновени откачалки. Те в никакъв случай не могат да служат като представителна извадка на страните си по това време, а в родините си са презирани и ненавиждани. Дори след войната не малка част от тях са били съдени или публично порицавани. При това самите държави, под чиито флагове легионерите уж се сражавали, още към 1 януари 1942 година, се присъединяват към т. нар. Атлантическа харта (подписана вече и от Съветския Съюз) и така официално стават част от Антихитлериската коалиция, т.е. съюзници на СССР. Да не говорим, че още през 1941-1942 годна, т.е. още докато трае обсадата на Ленинград, Москва установява дипломатически отношения с тези страни, като за целта е назначен специален посланик в Лондон, където по това време се намират правителствата им в изгнание.

Ако следваме логиката на Путин, то спокойно можем да приемем, че по време на Втората световна война Съветският съюз се е сражавал на страната на Хитлер срещу антихитлериската коалиция. Защото във всяка германска дивизия до 20% от щатната ѝ численост се състои от т. нар. "хиви", или доброволни помощници.

Това са бивши съветски военнопленници, които поради една или друга причина са решили да облекат униформата на Вермахта. Те се използват предимно за тилови дейности, като каруцари, готвачи, шофьори, охрана и т.н., като по най-груби сметки до 1.5 милиона от тях през различни периоди са служели на Хитлер. И това не е всичко.

През 1943 година в немската армия са създадени 57 т.нар. "източни батальони" от граждани на СССР (руснаци, беларуси, украинци, кавказци, средноазиатци). Това реално са второкласни, но все пак бойни части, повечето от които са използвани със съмнителна ефективност срещу съюзниците в Западна Европа и Италия.

Но списъкът не свършва с тях. В Италия до края на войната действа 162-ра (тюркменска) дивизия, състоящата се от азери, узбеки, казахи, киргизи и други тюркоезични граждани на СССР - все бивши военнопленници са служили под флага на Третия Райх. А във Франция до края на 1944 година оперира 30-та СС (белоруска) дивизия. А какво да кажем за Балканите? Тук, най-вече срещу партизаните на Тито, с изключителна жестокост действа цял кавалерийски корпус казаци облечени в германски униформи (около 30 000 души) и Руският охранителен корпус, съставен предимно от белоемигранти. Така че, ако приложим начина на мислене на Путин, може да стигнем до някои доста интересни изводи за това кой срещу кого бил воювал в последната голяма война.

Медведев часове след "анализа" на Путин излезе с поредната си порция дълбокомислие на исторически теми. В четвъртък (19 януари), на 330-ия ден на тридневната специална военна операция, той стигна до прозрението, че "ядрените държави" никога "не са губили големи конфликти, от които е зависела тяхната съдба".

Ако беше така, какво да кажем за Алжирската война (1954-1962), която забива последния пирон в ковчега на вече "ядрената" френска империя? За Виетнамската война, разтърсила до основи "ядрените" Съединени Щати? И най-вече за авантюрата на Москва в Афганистан, която дефакто сложи кръст на "термоядрения" Съветски съюз? Не бих ви губил времето с такива елементарни препратки към недалечното минало, но съм забелязал, че редовно нашите доморасли апологети на рашизма получават някакви "методички" от североизток, с които те след това активно наторяват душите на по-лековерните ни сънародници. А по някаква "случайност" в последните дни именно "опорката" за никога не загубилите война световни ядрени сили бе пусната в обръщение у нас.