Живка Кехайова, Zarata.info
Едните викат: "Правилно! Да се унищожи "Труд", защото е прогерберски". Другите отговарят: "С "Труд" всичко е наред, да го защитим"! Първите рискуват с подобни възгласи, защото най-силно крещящите са също на хранилка. Това, че тяхната хранилка е "Америка за България", не ги прави по-независими. Вторите също се увличат, освен ако не знаят как точно стоят нещата, защото, ако "Труд" има непокрити плащания, ще трябва да си ги плати като всеки физически, или юридически субект.
Въпросът е в съвсем друго нещо. Защо бе нужна подобен тип демонстрация на сила от страна на служебното правителство, в последните му дни. Цивилизованата форма е да се изчака решението на съда – някъде четох, че заседанието е след месец. При влязло в сила съдебно решение, то просто трябва да се изпълни. При това ще стане без полиция и подобни простотии. Въпросът очевидно е не да се сплаши един вестник, а служебното правителство като десерт на управлението си да демонстрира своята възможност да унизи опонента – все пак "Труд" май пръв развя бакиите в президентството и сред кадрите му, а другите препечатвахме, или си траехме, защото едно такова неудобно стана.
Съвсем преднамерено явно, да изпълни повелята Минекова (ако изобщо е негова), бе изпратен не друг, а самият Светослав Трайков – онзи същият, дето спря метрото в София миналата година. Същият – авторът на фейк нюза на Арман Бабикян Информиран.нет. Ако продължавате да не се сещате кой е – същият, който беше в ГЕРБ, после стана съратник на Бареков, след това на Мая Манолова, след нея на "Отровното трио" и сега се издигна до съветник на министъра на културата. Какво искам да кажа? Само това, че не може морално укорим хамелеон да "чете морал", още по-малко да налага такъв на която и да е друга медия, пък била и най-жълтата и зависимата.
Ако някой счита това за нормално, нормата му гони абсолютната нула. Този цирк обслужва дребни хора, с дребни страсти, които притежават само едно огромно нещо – наранено его, превързано със злоба. А "Труд" ли – както казах, "Труд" да си плати задълженията, ако съдът каже, че има такива и да работи. Свобода на медиите има, когато има различия между тях, според които читателят да преценява сам и да изгражда сам своята гледна точка. Наказуеми са само фейк новините и трябва да бъдат.
Ако всички медии пишат и казват едно и също – няма свобода на словото, че и на мисълта даже. И преди съм цитирала един задокеански медиен експерт: "Независимостта на медията и журналистите, е заключена в касата на издателя". Факт! Читавите журналисти избират издател, чиято позиция съвпада с тяхната. Не е изобщо нужно позицията им да се харесва на всички – напротив, това е начинът да накараш някой да си размърда мозъка. Помиярите служат на всеки, който може да им хвърли къшей, или само заради единия къшей и те не могат да се броят за журналисти.