Зеленият сертификат по Радевски – не превенция, а сопа

За зеления сертификат, или какво очаква кабинетът на Радев като сложи каруцата пред коня. Ами конят ще я рита, разбира се, пише Живка Кехайова в Zarata.info.

Зелен сертификат наложиха цивилизованите държави, когато вече имаха близо 70% ваксинирани. Това гарантира на бизнесите, зависими от прка посещаемост, че основният им брой клиенти е гарантиран. У нас Зелен сертификат при 20% ваксинирани, съобщава на въпросните бизнеси 2 лоши новини: че клиентите им ще се броят на пръсти и, че тъй като ще се водят работещи, няма да получават подкрепа от държавата.

В цивилизованите държави, именно заради големия брой ваксинирани, Зелен сертификат, или тест се изисква дори за обществения транспорт. У нас, заради малкото ваксинирани, изискванията не се прилагат за обществения транспорт – хората си пътуват заедно, обменят си вируси, след които слизат и двама могат да влязат в заведение, а останалите не. При положение, че ваксинираните могат да бъдат преносители, единственото „успокоение“ е, че ще пренесат заразата върху други ваксинирани, т.е. такива, които и да се разболеят, ще изкарат болестта лесно. Да, ама не. Защото същите после пак ще се качат в автобуса, метрото, влака и т.н. – а там повечето са неваксинирани.

В цивилизованите държави Зеленият сертификат служи да отдели многото по-защитени от малкото незащитени почти напълно, за да се прекрати изцяло популацията на вируса сред мнозинството (и като пренасяне, и като възможна атака върху по-слабите имунни системи). Защото се видя, че след появата на антиваксърите по света се възобновиха забравени до неотдавна болести (особено сред децата), просто защото никоя ваксина не защитава на 100 процента всичко живо – има хора с по-слаба имунна система, или пък с по-слаб отговор към която и да е ваксина. Колективният имунитет пази такива хора като не допуска до тях заразени.

С други думи, Зеленият сертификат в този му вид по-скоро е едни мили очи към Европа, която не може да не пита какви ги върши една, макар и малка част от нея, или по-скоро какви не ги върши, а не каквато и да е превенция, грижа за някаква защита, или пък стъпка в полза на бизнеса – ами нищо от това не е.

Нека да е ясно, аз съм абсолютно ЗА ваксините. Ваксинирана съм. Семейството ми също. Вероятно много повече хора и у нас щяха да са ваксинирани, ако така наречените кампании не лъжеха, не премълчаваха, не създаваха фалшиви очаквания, а ясно съобщаваха: Ваксините към този момент гарантират само едно – че вероятността да се разболеете тежко е минимална и е още по-малка е вероятността да умрете. Това никак, ама никак не е малко. Всъщност, ужасно много е при толкова нов тип вирус. Колкото повече са ваксинирани, толкова по-малък ще е натискът върху здравната система, за да си върши пък тя по-добре работата във всички насоки. 

Няма да се изненадам обаче, ако България се окаже единствената страна в света, в която ваксинирани и неваксинирани умират балансирано, предвид огромния брой фалшиви сертификати. На уплашените да не им подменяли ДНК-то, няма защо да се опитваш да обясняваш, възможно ли е това, или не. Достатъчно е ясно да кажеш, че ако са обезпокоени, тогава могат да поставят векторна ваксина –  същата като всички досегашни противогрипни. След около година от нея и помен не остава, и затова се поставя всяка година.

Колкото и да съм изкушена понякога да мисля, че IQ-то на българина рязко е спаднало, все пак съм сигурна, че не е така. Българинът не е идиот. Той може да не знае нищо за спецификата на ваксините и не му е работа, но усеща и знае, че го лъжат, или поне му спестяват информация. А когато човек знае и усеща, че го лъжат, без да разбира защо – си измисля. Няма нищо по-голямо от измисления страх, а когато към него чудовища добавят от цял свят, трилърът е адски.

Разбира се, винаги ще има едни 20 %, които ще бълнуват за чипиране.  Вероятно идеята, че някой иска да чипира точно тях, е единственото им усещане за значимост и повод за гордост. У нас така и не бяха обхванати изцяло ромите, дори за обичайния имунизационен календар, защото с ваксините щели да ги направят стерилни. Дори фактът, че имунизираните от тях раждат също така, както неимунизираните, не помогна. И да, на доста места в Европа това наистина се е практикувало, но не и у нас.

За въпросните 20 % нищо няма да помогне, освен рестрикции, а те са неизбежни, ако искаш да си част от общество. На свръхсвободолюбивите, които просто искат никой да не им казва какво да правят, защото това ограничава свободата им, бих казала две неща. Но трябва не аз, а друг да им каже.

Първото е: за да си свободен, задължително условие е да си жив, поне докато не знаем със сигурност как е оттатък. А също и да не ти тежи вина, че си погубил някого, особено близък, който не е имал твоя генетичен късмет. Вината унищожава свободата.

Второто е: личната ти свобода се простира само до там, до където не нарушава свободата на някой друг, пък било и този друг да е по-слаб, по-болен, по-уязвим. Всичко друго е безотговорна диващина.

Да обобщим – Зеленият сертификат у нас не е за превенция, или грижа за здравето, а правителството на Радев го използва като тояга, с която да принуждава, защото се оказа неспособно да убеждава.  Зеленият сертификат по Радевски е нещо като ареста за непослушния войник, комуто не се дължи обяснение, а от него се изисква безпрекословно изпълнение.