На 4 септември 1998 година в гаража на Сюзън Уоджиски отваря врати първия офис на компания, която скоро ще промени света. Преди 23 години на бял свят се появява Google. Най-голямата интернет търсачка е дело на двама студенти от Станфордския университет - Сергей Брин и Лари Пейдж. Днес Google е технологичен гигант, а политическото му влияние се усеща навсякъде.
Историята на създателите на Google е интересна сама по себе си. Сергей Брин е родом от Москва, но родителите му напускат СССР, защото се страхуват от нарастващия антисемитизъм в страната. Идвайки като емигранти в САЩ талантът им е бързо оценен - бащата на Брин става професор по математика в Университета на Мериленд, а майка му - изследовател в НАСА. Сергей Брин учи в университета, където баща му е преподавател, но по-късно отива да следва магистратурата си в Станфорд.
Лари Пейдж се ражда в семейство на компютърни изследователи. Те често нямат време за отглеждането му, а дядо му заминава да живее в Израел. Пейдж от малък отраства сред разглобени компютри и интегрални схеми. Още от 12 годишна възраст знае, че ще има компания, занимаваща се с компютри. Първоначално учи в Мичиганския университет, но след това записва магистратура в Станфорд.
Съдбата среща Лари Пейдж и Сергей Брин. Двамата имат голяма страст към компютрите и математиката, която им е предадена още от родителите им. Двамата започват да работят по проект към университета, целящ създаването на търсачка. Заедно с тях работи програмиста Скот Хасан, който пише голяма част от първоначалния код.
Лари Пейдж и Сергей Брин виждат голяма перспектива в начинанието си, което може да промени интернет. Те решават да прекратят разработките си в университета и да създадат своя компания. Подготовката за това започва още от 1997 година. Името на компанията е заигравка с числото гугол, което има 100 нули след единицата. Символизма в това е, огромното количество информация, която ще дава търсачката.
Първоначалното име трябвало да е googol или гугол. Състудент на Пейдж и Брин проверява дали домейн с това име е зает, но вместо googol пише google. Домейнът се оказва свободен, а Пейдж и Брин харесват още повече това име. Скоро Лари Пейдж и Сергей Брин успяват да привлекат още млади талантливи програмисти, но Скот Хасан да не намира място в екипа.
Пейдж и Брин използват свободното си време, за да проучват научните разработки по създаването на точна интернет търсачка. Влияние им оказва и труда на Ричард Ли, който по-късно създава китайската търсачка Baidu.
През 1998 година сърцевината на търсачката е готова. Новосъздадената компания успява да привлече ценни инвестиции към себе си. Особено важна роля изиграват Джеф Безос от Amazon и Анди Бехтолсхайм от Sun Microsystems.
В деня на своя старт Google има набрани 1 милион долара, година по-късно те са достигнали до 25 милиона, а днес създателите на компанията и приближените до тях са милиардери. Всичко това става благодарение на разработения енджин за търсене. Още от 2000 година става ясно, че бъдещето принадлежи на Google и търсачката скоро ще детронира Yahoo. Компанията, тръгнала от гараж се разраства, а скоро й се налага да води разговори с влиятелни политици.
Лари Пейдж и Сергей Брин решават да изберат главен мениджър, който да се превърне в дясната им ръка. Задачата му е да помогне там, където компютърните специалисти и математиците не могат. След задълбочен подбор те избират Ерик Шмид, който да контактува с политици и да задава посоката за стратегическото разрастване на компанията.
Ако Пейдж и Брин са мозъка зад Google, то Шмид е биещото сърце на проекта. От наемането му през 2001 година компанията търпи голямо развитие. Тя се превръща в най-голямата и успешна търсачка в световен мащаб и скоро започва да прави първите си придобивки и странични инвестиции.
През 2004 година се появява Google Earth, която позволява на всеки да разглежда своя град или квартал. Днес приложението е една от най-популярните навигации, а освен сателитните снимки, са заснети и почти всички пътища и улици в страните от развития свят. През 2005 година Google купува Android, като превръща операционната система в доминиращата ОС на пазара. Днес около 70% от смартфоните са именно с Android.
Само година след старта на YouTube през 2005 г., Шмид оценя потенциала на проекта и ръководи поглъщането му от Google. Главен директор и маркетингов ръководител на новопридобития сайт за видео става Сюзън Уоджиски, в чийто гараж през 1998 година стартира Google. През 2008 година е погълната ценната маркетингова и интернет агенция DoubleClick. Това допълнително помага за ръста на компанията. Същата година е пуснат и браузъра Chrome, който днес е най-използваният в света.
Търсачката развива своя енджин и добавя нови функции, като търсене на изображения. През 2014 година Google купува водещия разработчик на изкуствен интелект DeepMind. След 2010 година Google се затвърждава като една от водещите ИТ компании. Освен със своята търсачка, тя има най-посещавания сайт за видео, най-използваната операционна система за смартфони и най-добрите разработчици на изкуствен интелект. Google разполага и с едни от най-използваните облачни услуги и електронни пощи.
Портфолиото нараства значително, а Ерик Шмид става изпълнителен директор на новосъздадената компания майка - Alphabet. Google е устремен да постигне квантово превъзходство и комерсиален успех с компютрите от нов тип до края на това десетилетие. Създаването на напълно функционален квантов компютър, който може да решава широк спектър от задачи за секунди се смята за "свещения граал" в технологичния свят.
В съчетания с напредналия изкуствен интелект на компанията квантовите компютри на Google биха променили реалността ни. Разработките на ИТ гиганта биха довели до множество научни открития, експанзия на човечеството в Космоса и до създаването на много точни прогнози за бъдещето. Тук обаче започват и страховете на много от специалистите.
Оригиналният девиз на Google е "Don't be evil". Компанията иска да гради имидж на различната корпорация, която не се занимава с никакви манипулации или дела със съмнителен морал и етика. През 2015 година обаче девизът се променя на "Do the right thing". Правилните неща обаче не винаги са добри. След превръщането си в технологичен гигант Google започва да поддържа тесни връзки с политическия елит на САЩ.
Разкрития на Едуард Сноудън показват, че Google е важна част от програмата PRISM, която следи интернет трафика и устройствата на хора по цял свят. На практика всички продукти на компанията извличат ценна информация за своите потребители, която при нужда се предоставя на американските власти. Google участва и в разработката на изкуствен интелект, който да подобри точността на ударите с дронове, които американската армия извършва. Разработчиците протестират, а договора с Пентагона не е подновен през 2019 година. Въпреки това технологичния гигант запазва част от връзките си с военните.
През 2019 година Google е обвинена, че събира здравните данни и досиета на болници, използващи Google Cloud. По време на предизборната кампания за президент на САЩ Ерик Шмид играе ключова роля за избирането на Хилъри Клинтън за кандидат на Демократическата партия. Това се разбира от разпространените в Wikileaks и открадната от руски хакери писма в електронната поща на Хилъри.
"Той е готов да финансира, да посъветва, да набира таланти и т.н. Шмид е по-важен, отколкото очаквах. Явно иска да бъде главен външен съветник. Той все още е във Вашингтон и би искал да се срещне с Вас, ако и Вие сте в столицата следобед. Мисля, че си струва да се направи", гласи един от публикуваните мейли, изпратени към Хилъри Клинтън от екипа й.
През 2016 година Шмид се среща с Джон Подеста и други ключови лица от Демократическата партия. По това време той заема водеща роля в компанията майка на Google - Alphabet. Разсекретените мейли показват, че той е бил готов да ползва ресурсите, които има за кампанията на демократите. В последните години се забелязва промяна в алгоритмите на YouTube, които дават предимство на някое съдържание пред друго. Паралелно с това са изтрити каналите на мнозина, който са сметнати за "незаслужаващи доверие екстремисти" или "източници на конспирации и фалшива информация". Защитниците на свободата на словото смятат, че дори това да е така, то премахването им от най-големите платформи в интернет е равносилно на цензура.
Макар Доналд Тръмп да печели изборите, то Ерик Шмид става председател на бюро за напреднали разработки към Пентагона. На този пост остава до ноември 2020 година, а след това минава към националния съвет за развитие на изкуствен интелект. От 2007 година Ерик Шмид е член на групата Билдерберг и Тристранната комисия, като тези организации са известни с дълбоките си политически връзки в държави от Северна Америка и Европа.
Междувременно Сергей Брин и Лари Пейдж са много по-малко гласовити относно политическите си пристрастия. След 19 години прекарани в Google и Alphabet Ерик Шмид напуска компанията през 2020 година. Днес най-важният човек в Google е Сундар Пичай, който е главен изпълнителен директор на Google и Alphabet. Той е член на екипа на компанията от 2004 година и стои зад голяма част от разработките й.
Макар Google да продължава да следва определена неутралност, то компанията продължава да играе важна роля в оформянето на политическия пейзаж на планетата. Позицията й на ИТ гигант с годишни приходи от над 180 милиарда долара им гарантира, че Google ще е незаобиколим фактор и за в бъдеще.
Източник: Dir.bg
.JPG?s=205556)
