Учени с нов поглед върху развитието на хомо сапиенс

Останките, наречени Омо Първи, са намерени в югозападната част на Етиопия в регион, наречен Омо Кибиш при експедиция на покойния палеоантрополог Ричард Лийки

Еволюция на човека
Еволюция на човека Източник: Pixabay
Вулканична пепел, останала от голямо изригване в древността, е помогнало на учени да установят, че открити вкаменелости на хомо сапиенс през 1967 г. са по-стари, отколкото се смяташе досега, пише "24 часа". Това дава нов поглед върху развитието на вида.
 
Изследователите са анализирали геохимичния състав на дебел слой пепел, открити над седименти, съдържащи се във вкаменелостите. Установено е, че те са се образували в резултат на вулканично изригване, засегнало голяма част от Етиопия преди около 233 хиляди години.
 
Вкаменелостите са открити под пепелта и са предхождали изригването, обясняват учените. Не е ясно обаче колко време преди него са били там. Преди това се смяташе, че вкаменелостите са на не повече от 200 хиляди години.
 
Останките, наречени Омо Първи, са намерени в югозападната част на Етиопия в регион, наречен Омо Кибиш при експедиция на покойния палеоантрополог Ричард Лийки.
 
Те включват доста запазени части от череп, челюст, прешлени и фрагменти от ръцете и краката.
 
Учените са търсили по-голяма яснота относно времето на произхода на хомо сапиенс в Африка.
 
Новите открития съответстват на последните научни модели на човешката еволюция, според които хомо сапиенс се е появил преди 350 хиляди - 200 хиляди години, обяснява вулканологът Селин Видал от Кембриджския университет и водещ автор на изследването, публикувано в сп. "Нейчър".
 
"Омо Първи е най-старият хомо сапиенс с недвусмислено съвременни човешки черти", е мнението и на колегата й Клайв Опенхаймър, който също работи по проекта.
 
"Тези вкаменелости показват колко устойчиви са хората: ние сме оцелявали, развивали и мигрирали в район, който е бил толкова предразположен към природни бедствия", каза той.
 
Проучването установява минималната възраст на останките, но максималната засега остава неясна. Има и слой пепел под седиментите във вкаменелостите, който не е изследван.
 
"Вероятно не е случайно, че най-ранните ни предци са обитавали толкова геоактивна долина - събирала валежи в езерата, осигуряващи прясна вода и привличащи животни, а също е била естествен миграционен коридор, простиращ се на хиляди километри", казва Видал. "Вулканите пък са осигурявали фантастични материали за изработването на каменни оръдия, а понякога се е налагало да развиваме когнитивните си умения, когато големите изригвания са променяли пейзажа."

Още от "Наука и технологии"

Последни новини

Най-четени