Приблизително 2/3 от българите на възраст над 16 години не са прочели нито една книга през последната година. Това сочат данни на Евростат, цитирани от Bulgaria ON AIR.
Последното проучване на PISA към 2022 година показва, че около половината от гимназистите са функционално неграмотни по четене, т.е. не разбират сложни изречения и дълги текстове, дори формално да познават азбуката. Това означава, че половината българи, излизащи от образователната система, нямат способността да четат книги. Същевременно по-възрастните поколения се открояват с още повече нечетящи спрямо средните нива.
Издателите обаче са категорични, че българинът чете. "Разбира се, че четат българите. Ние не сме изолирани. Четем все повече и повече и това е световна тенденция, за наша радост. А какво четем през лятото? Повече жанрови книги", коментира издателят и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" гл. ас. д-р Виктория Бисерова.
Ако се съди по статистиката за издаваните книги в България, то заглавията, между които читателите могат да избират, стават повече. Наблюдава се нарастване в издаването на научно-популярна и художествена литература.
И въпреки дигитализацията и различните алтернативи за четене, то хартиената книга има място в съвременния свят. А тенденциите могат да се променят, с развитие на когнитивните умения за четене с разбиране.
.JPG?s=210477)
%20(2).JPG?s=301387)
%20(3).JPG?s=259616)
%20(2).JPG?s=448767)
.JPG?s=113259)
.JPG?s=244711)
.JPG?s=192406)
.JPG?s=183784)