24-ти май - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност - най-хубавият български национален празник. Празникът на буквите е специална дата за всички българи. Където и да се намира, всеки българин пази спомена от жизнерадостната атмосфера в този майски ден.
През 855 г. Кирил и Методий създали глаголицата във византийския манастир Полихрон в областта Витиния в Мала Азия и там превели свещени книги. След това те се заели да популяризират християнството сред славяноезичните народи.
Техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий продължили делото им. Те получили топъл прием в България от княз Борис през девети век. Кирилицата, която заменя глаголицата, е създадена в Преславската книжовна школа. Като неин създател се сочи Климент Охридски, а името й е дадено в чест на Константин-Кирил Философ.
Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методи датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век.
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на всеучилищния химн, познат на всеки българин с първия си стих "Върви, народе възродени". Химнът е озаглавен "Химъ на Св.св. Кирилъ и Методи" и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. Композиторът Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна.
24-ти май е празник, какъвто нямат другите народи по света - празник на писмеността, просветата, културата. Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата. Буквите, създадени от Кирил и Методий, преводите, които правят на най-важните богослужебни книги, защитата на правото на всеки народ да слави Бога на своя език, са от историческа значимост не само за формиране на българския народ и за неговия просперитет.
Делото им е високохуманно и демократично, всеславянско, служещо на великата общочовешка идея за равенство на всички духовната област.