Димитровден е! Зимата е на прага ни. Не се дава нищо назаем и не се изнасят предмети от дома

На 26 октомври Православната църква чества паметта на един от най-почитаните светии - великомъченик Димитър Солунски Чудотворец. Мъдър и храбър воин, поставен на висок пост в управата на Солун, Димитър непоколебимо приел мъченическа смърт за вярата през 306 година. Църквата го нарича Мироточиви заради благовонното миро от мощите му, засвидетелствани и с чудотворна сила. Св. Димитър Солунски, известен като Димитрий Мироточиви, е роден през III век в Солун в семейство на висш римски управител, който тайно изповядва християнската вяра, въпреки опасните гонения срещу християните. Възпитан с ценностите на християнството, Димитър от ранна възраст приема с чисто сърце и силна преданост тази вяра.

След смъртта на родителите си, той наследява не само богатството им, но и високата им позиция – император Максимиан го назначава за управител на Солун със заповед да преследва християните. Вместо да изпълни тази заповед, Димитър открито започва да проповядва християнството и насърчава жителите на Солун да се обърнат към Христос, като за тях става нов апостол Павел. Когато императорът разбира, че управителят му е таен християнин, Димитър е арестуван и хвърлен в тъмница. Дори в затвора той не спира да се моли и намира утеха във видение, в което Ангел го уверява, че ще получи мъченически венец.

Вдъхновен от неговата вяра, младият християнин Нестор решава да се противопостави на прочутия императорски гладиатор Лий, който убива християни на арената за развлечение на императора. Нестор иска благословията на Димитър и с думите "- Боже Димитриев, помилвай ме!", побеждава гладиатора. Разгневен, императорът нарежда Нестор да бъде убит, а скоро след това Димитър също е наказан със смърт - прободен е с копие на 26 октомври 306 г. Верният Димитриев слуга Луп става свидетел на мъченическата смърт на св. Димитър. Той взима дрехата и пръстена му, обагрени с кръв, и ги предава на вярващите, които чрез тях намират изцеление и чудеса.

Тялото на светеца започва да отделя благоуханно миро, лекуващо болните. В негова чест е издигнат храм в Солун, а днес мощите му се съхраняват в базиликата на града, където продължават да привличат поклонници от целия православен свят. Св. Димитър се почита като закрилник на Солун и символ на непоклатима вяра. Името на св. Димитър е свързано и с историята на българския народ. На 26 октомври 1185 г., на храмовия празник на новопостроената църква "Св. Димитър" в Търновград, болярите Асен и Петър обявяват въстание срещу византийската власт. Закриляни от светеца, въстаниците постигат успех и довеждат борбата за независимост до успешен край.

През 1187 г. Византия признава тяхната власт над Северна България, поставяйки началото на Второто българско царство. Едновременно с това народната традиция счита този ден за символичен край на стопанската година и началото на зимата. Както при много празници с дълбоки корени, съществуват не само традиции и радости, но и стари забрани — действия, които по вярвания са трябвало да се избягват, за да се запази благоденствието и хармонията в дома и стопанството.

Какво е забранено да се прави на Димитровден? Ето някои от традиционно спазваните забрани на Димитровден, базирани на народни вярвания и фолклорни източници:

• Не се върши домакинска работа — жените не трябва да перат, чистят, шият, тъкат или плетат;
• Не се започват нови дела или начинания — вярвало се е, че ако човек започне нещо ново на този ден, то ще бъде обречено на трудности;
• Не се дава нищо назаем и не се изнасят предмети от дома — с убеждението, че така благоденствието няма да "излезе" от дома;
• Не се извършва полска работа, тежки физически дейности или работа с реколта — тъй като денят се смята за преходен към "зимния" период;
• Не се изважда жито от хамбара и не се рони царевица — вярвало се е, че това може да доведе до нашествие на мишки или загуба на плодородие;
• Не се местят или продават животни — с цел да не се "разпръсне" благоденствието на дома. 

Забраните на Димитровден се явяват като своеобразни "стражи" на дома, стопанството и благоденствието — символични действия, чрез които се запазва редът, уважението към времето и сезона, свързани с вярванията в народната памет. Спазването им не е само ритуал, а част от дълбоко вкорененото усещане за връзка между човека, природата и годишните цикли. На този ден – освен радостта от празника – е важно и да се почете спокойствието, завършекът на едно "стопанско" време и подготовката за новия сезон.