Добър 4,27 е средният успех на зрелостниците от матурата по БЕЛ

Ден след като зрелостниците видяха резултатите си от матурите, Просветното министерство е готово с анализа си на тазгодишните изпити в края на 12. клас. Според образователния министър това, че не е въведена задължителна матура по математика преди години, е една от най-големите грешки.

"Единственият задължителен изпит е по български език и литература, а останалите държавни зрелостни изпити се избират обикновено от ученици, които се чувстват по-подготвени по съответния предмет. И съответно резултатите са по-високи. За мен основният проблем си остава ниският брой зрелостници, завършили профилирана подготовка, които са избрали матура по математика, физика и химия. Това поставя пред предизвикателство инженерното ни образование, поставя пред предизвикателство редица важни индустрии. Смея да твърде, че един от най-важните въпроси за социално-икономическото ни развитие е да подобрим резултати по математика и природни науки заради липсата на хора в секторите”, допълни министърът на образованието.

От министерството поясниха, че резултатите не се различават много от миналогодишните. 

• Добър 4,27 е средният успех на зрелостниците от задължителната матура по Български език и литература тази година. Няма нито един зрелостник, който да е получил 0 точки на двете матури, проведени през тази изпитна сесия;
• Най-високи резултати на матурата по БЕЛ са получени в София, Смолян, Варна, Пловдив и Русе;
• Сливен, Силистра, Шумен и Разград пък са регионите, които традиционно показват по-ниски резултати;
• Спрямо миналата година, зрелостниците от Плевен са отбелязали по-добри резултати тази година и това е единствената област, повишила резултатите си;
• Спрямо 2024 година, през 2025 година почти двойно нараства броя на зрелостниците, които имат 100 точки на втората матура, както и 100 точки на матурата по БЕЛ;
• Много добър 4, 81 е средният успех на зрелостниците от втория изпит;
• На втория зрелостен изпит няма нито един зрелостник, получил 0 точки.

Най-често учениците изпитват затруднения при пунктуация, полусляпо и разделно писане и употреба на пароними. "Най-общо резултати са съпоставими с тези от предходните години. Не можем да очакваме нещо различно, тъй като системата е същата. Може да се каже, че випуските са до голяма степен сходни, така че и резултати са сходни.Това, което системата не е направила към настоящия момент поради няколко обективни причини, е така наречената оценка на добавената стойност и оценка на развитието, която трябва да съпоставя резултатите на една група ученици на входа и на изхода на един етап на образование. Това е ни една от амбициите ни за следващите месеци”, обясни образователният министър Красимир Вълчев.

По думите му, когато говорим за предоставяне на знания, системата се справя относително добре, но относно формиране на умения, се предоставя лошо. "Затова  и тази година направихме крачка към това по-голяма част от задачите да са насочени към формиране на умения.  Едно от основните ни предизвикателства е да пречупим културата за учене. Тази култура се възпроизвежда с учебните програми, възпроизвежда се в най-голяма степен с оценяването. Оценяването дава знак кое е ценно как да учат децата”, допълни Вълчев.

МОН е стартирало работа по нови учебни програми. Вълчев поясни, че идеята е през септември да се представят малки документи, условно наречени визии или концепции за промяна във всички учебни програми  по отделните предмети.

• Образователната система, освен по-включваща, е станала и по-избутваща, допълват от МОН. "Организацията за икономическо сътрудничество и развитие отбелязва, че ние сме една от страните с най-висока степенна образователно детерминирана сегрегация. И виждаме много голям процент училища с концентрация на деца със слаби резултати. Това е защото те така са се обособили след седмия клас. Разбира се, имаме и до седмия клас такава сегрегация, но тя е териториално обособена. За това е една от темите, които ние ще поставим за обсъждане през следващите месеци е образователната структура”, заключи министърът на образованието. В понеделник резултатите от държавните зрелостни изпити от сесията май-юни бяха публикувани в системата: https://infopriem.mon.bg/. Проверката става с входящ номер и с идентификационен код;
• Припомняме, че на 21 май общо 48 082 зрелостници се явиха на държавния зрелостен изпит по български език и литература (БЕЛ). Общо 28 бяха анулираните изпитни работи в различни училища в страната заради опит за преписване, съобщи тогава пресцентърът на Министерството на образованието и науката. На матурата по български език и литература зрелостниците избираха да пишат между интерпретативно съчинение на тема "Разум и чувства" върху повестта "Крадецът на праскови" на Емилиян Станев и есе по темата "Животът - колело или стълба". Това се изискваше в последната 41-ва задача на държавния зрелостен изпит по БЕЛ. Матурата по български език и литература проверява знанията и уменията по граматика, правопис, лексика, способност за създаване на текст, извличане на информация. Зрелостниците пишат и аргументативен текст по избор - есе по житейски проблем или интерпретативно съчинение върху изучавано литературно произведение. Максималният брой точки от изпита е 100;
• На 23 май се състояха държавните зрелостни изпити по профилиращ предмет и по професионална квалификация. По вариант 2 писаха тогава зрелостниците на втория държавен зрелостен изпит по профилиращ предмет. По тема номер 5 писаха гимназистите на държавния изпит по професионална квалификация. Държавните зрелостни изпити по профилиращ предмет се състояха едновременно по 30 учебни предмета, в т.ч. различните нива на чужди езици.