"Ако трябва да се таргетират някакви политики, те трябва да са именно към тази част от населението – работещи с ниско образование, които работят нискоквалифициран труд. Който, съответно, не е високо заплатен. Колкото по-високо образование имаш, толкова по-малък е рискът за бедност - това ще бъде тенденцията за България в следващите години. Ясно е какво трябва да се прави".
Така Йордан Димитров от Балканския институт за социална политика описа трудовия пазар в България, в частта му на "работещите бедни". Според него, решението за намаляване на този дял минава през политики за образование и квалификация.
"Ако се погледнат данните през последните 7-8 години, включително на Евростат, може да се види, че по-скоро намалява делът на хората, които живеят под линията на бедността. Това се отнася не само за България, а и за ЕС и за всяка страна поотделно. В същото време България остава на челните позиции, заедно с Румъния – макар че в случая Румъния ни изпреварва, особено когато говорим за "работещите бедни", добави той.
Това не е някакъв феномен само за България. Даже, при работещите бедни с висше образование, страната ни е с едни от най-ниските дялове в Европа. По-скоро проблемите са при работещите бедни с ниско образование, коментира още експертът.
В страните с много висок стандарт на живот средните заплати може да се окажат недостатъчни и тогава има този риск от бедност и социална изолация. Докато в България, ако човек работи и е с висше образование, най-вероятно би се справял сравнително добре.
"Линията на бедност трябва да покрива инфлацията, защото с нея са свързани много плащания. Положително е, че преди половин година линията на бедност беше обвързана с много от социалните плащания", каза още той пред Euronews.
.JPG?s=153540)
.JPG?s=263551)
