Православната църква и християните в България отбелязваме днес един от големите празници в християнския календар - Възнесение Господне. Той се чества винаги в четвъртък, на 40-ия ден след Великден, като край на земния път на Иисус Христос. Според Новия завет 40 дни след възкресението си Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите, движейки се между тях като Богочовек. На 40-тия ден, придружен от учениците си и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим и оттам пред очите на всички се възкачва на небето.
"И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; ще хващат змии и ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце и те ще бъдат здрави. А след разговора с тях Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога", свидетелства Евангелието от Марко (16, 15-19).
Според християнското разбиране след Възнесението Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях пред Отца. С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден.
Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника всички болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади.
На Спасовден имен ден имат Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска. Денят е и празник на хлебари и сладкари.
.jpg?s=55707)
.jpg?s=55707)
.JPG?s=243156)
