Какво наистина показва PISA (Програмата за международно оценяване на учениците) за България и Европа?

Пак е онова време от годината, в което получаваме дежурния шамар от PISA. За тези резултати ще прочетете много неща, но не и това, което ще напиша. Спадът на българските резултати повтаря спада на всички страни (усреднен).

1. Как се движи България? Справка – таблица 1. В оранжево е движението на средния резултат на страните участнички, в синьо – на България.

Това, което забелязваме е, че когато средният резултат скача, скача и българският. Когато пада, пада и българският. Странно, нали? Всъщност никак, просто ни казва че има и друг фактор освен подготовката на учениците (т.е. спецификата на въпросите, например);

2. Както обикновено, ни е сме последни в Европа, най-общо, което тясно корелира с националното ни IQ, което и то е там. Зад нас обаче са други три балкански гранда – Албания, Република Северна Македония и Черна гора, а малко пред нас – Сърбия, Гърция и Румъния. Мистериозно, резултатите от PISA някак следват географията;

3. Спадът на резултатите в Западна Европа обаче е по-зрелищен. Западноевропейските страни губят по 20-30 точки спрямо 2018-та, повече от нас. Таблица 2 ни показва, че всички се сриват, но Германия и Нидерландия цепят здрача с по 20-30 точки спад спрямо 2018-та;

4. Тъкмо да решим обаче, че западноевропейците са оглупели и попадаме на следващата таблица 3.

Там учениците са разбити според имигрантския си статус; изведнъж се оказва, че учениците не-имигранти в Нидерландия и Австрия все така водят евроколоната с 550-508 точки, там е и Германия и Белгия и всъщност резултатите на западноевропейските ученици не са мръднали съществено с години, те си стоят в рамките на 500-524 (Швейцария) за местните ученици и 400-440 за вносните, т.е. за децата на мигрантите първа и втора генерация.

Още малко разглеждане на таблицата и се уверяваме, че спадът в Западна Европа е фикция и е функция на бройката мигранти в образователната система, която в Германия (само първа и втора генерация) надхвърля 25% и по-слабото ѝ представяне, надлежно отбелязано в справочника на PISA, обяснява изцяло спада на германските резултати (делът на учениците мигранти расте).

Тук в България обаче не можем да се оправдаем с това – имигрантите ни са под 1%. Нещо друго е. Следващите таблици дават частично обяснение какво е всъщност.

1. България е на 3-то място в света по разлики от ученик до ученик вътре в класовете. Учениците на България нямат разлика от училище до училище, а от ученик до ученик вътре във всяко училище, където има рязко оформени две групи – добри ученици (във всеки клас) и лоши ученици (пак във всеки клас) с твърде малко по средата, все едно всеки клас е разделен на две с голяма разлика между двете групи – кажи-речи, най-голямата в света.

Това има всевъзможни обяснения – от нежеланието на учителите да работят с по-слабите ученици до присъствието на ромската популация, за която традиционно доброто образование не е топ ценност; според мен обаче причината не е в ромските ученици, както ще видим след малко;

2. България е измежду малкото страни в света, където момичетата се преставят занчително по-добре от момчетата (от порядъка на 10-20 пункта).
Ние сме измежду рекордьорите в това отношение, заедно с Албания (първенци), Македония, Черна гора и въобще балканците. Съперници са ни латиноамериканците – навсякъде другаде, момчетата се представят по-добре от момичетата в математиката, а момичетата – по-добре в четенето и вербалистиката. Балканските момчета губят 10-20 точки поради липсата на дисциплина и фокус спрямо останалите. дали е културата на мачизма, дали нещо друго, но има разлики от порядъка на 30-60 точки в представянето (в полза на балканските момичета) които отсътват в останалите страни и обясняват съществена част от разликите с останалата част на света. Тъжно. А може и мъжете да сме по-прости от жените на Балканите. Или с други думи, това делене на добри/лоши ученици в таблиците за бг да е делене на момичета/момчета, а не нещо друго.

3. И последно – за отличниците на България.
Само 4% от българчетата са отговорили на нива 5 и 6, което в бройка означава около 1500 ученика в България. (за сравнение, в Китай процентът е от порядъка на 15% или на 1500 българчета на добро ниво се падат 200 милиона китайчета на същото или по-високо. Но да оставим Китай на мира. Да се фокусираме на бъдещата българска интелигенция – резултатите на горницата, на горните топ 20% по икономически статус и успех в България е около 475 точки, колкото е резултатът на най-долните 20% в Естония и Япония.

Тоест, ако цветът на българската нация, горните 20%, които тук са на върха, утре мигрират в Естония, Швейцария или на някои други места, те ще се озоват в ролята на най-долни 20% там – 80% от естончета, швейцарчета, япончета и т.н. ще бъдат над нивото на горните 20% от българчетата, и, респективно, ще им връчат метлите и парцалите. Те няма да имат ниво за да конкурират друга страта освен най-долната.

И забележете, тук говоря за българската горница – бъдещите лекари, юристи, учени и т.н, на България (дори, извинете, не вкарвам учителите) – та, тази горница, всъщност, ако нямаше собствена национална държава, щеше да бъде долница и то най-долната долница, долните 20%. А за останалите 80% от българчетата – ами, там въобще не ми се говори. Както и да е.

Позитивна нота:
1. Въпреки писъците, България се представя в рамките на каквото се е представяла винаги, от година до година разликите са минимални.

2. Почти всички евро и западни че и далекоизточни страни бележат спад спрямо 2018-та, като българският не е най-големият, отстъпва на германци и холандци, но те и не-емигрантските страни бележат спад. Това са пост-карантинни, пост-ковидни резултати, вероятно роля играе и колективното обезумяване по зелени идеи и леви лъжи, които афектират умението на децата да мислят. Не може да преподаваш лъжи вместо истини и "да научиш децата да мислят" – всъщност ги учиш да ползват погрешни мисловни модели, които им втълпяваш и после се чудиш защо в Западна Европа има универсален спад в резултатите.

Малък, голям – всъщност го има навсякъде
Вероятно е комбинация от срив в дисциплината покрай новите норми, формулирането на погрешни мисловни модели покрай втълпяването на новите идеологии, нарастване на броя на децата, на които преподаваният език се явява чужд, втори (т.е. имиграцията) и домашното обучение покрай ковида. На Балканите – капитулацията на балканските момчета в образованието, където ценностната система поставя най-отгоре други ценности, очевидно, като най-ярки примери се явяват, тъжно, България и Албания.

Разбира се, това, че дори горницата (горните 20% от българските ученици) попада в абсолютната долница на Естония или Швейцария, при най-долните 20% там, е едно напомняне, че малко скромност (а дано, ама надали) на елитите ни по отношение на мястото им в света би била от ползва.

Както и че единствената причина горните 20% в България да са, ами, горни 20% е в националната държава, която им дава възможност да се реализират в горница – ако не беше тя, обратно при орачите и копачите на Паисий, защото горницата няма компетентност да се състезава за добрите места в стълбицата на обществата, тя би била долница, ако преживяваше в някаква наднационална макродържава, каквато ще бъде Европейският съюз. О, чакай…

Светослав Стамов, сайт "Война и мир"
Авторът е магистър по Антропология в университета Дюк, Северна Каролина. В периода 2004-2006 г. работи в УНС (UNC, University of of North Carolina at Chapel Hill) като координатор на научни изследвания. През 2009-2010 г. е преподавател по историческа антропология в бакалавърската програма на Duke University. През 2015 г. е координатор на научни публикации и литература в Pearson Education Canada. В момента е проектен консултант на Harvard Medical School, департамента по популационна генетика.