Кръстовден е, отбелязваме началото на есента

Празникът Въздвижение на светия Кръст, наричан Кръстовден, е един от четирите празници през годината, посветени на Христовия кръст: Кръстопоклонна неделя (третата от Великия пост), Велики петък, 1 август и 14 септември.

Християните почитат светия Кръст, защото той е бил, образно казано, жертвеникът, на който Иисус Христос се е пренесъл в жертва за изкуплението на цялото човечество. Преди Неговото разпятие кръстът бил оръдие на позорна смърт, а след смъртта и възкресението на Спасителя той става символ на победата над смъртта и на надеждата за вечен живот с Бога.

С кръста се извършват всички богослужения и се дава Божия благодат на вярващите, затова го носим на гърдите си и го пазим като скъпо съкровище, дори да е направен от най-евтин материал. Защото духовната му стойност е неизмерима.

Днешният празник Въздвижение на светия Кръст е установен във връзка с три събития в живота на Христовата църква: чудесното явяване на светия Кръст на император Константин Велики, намирането на Христовия кръст на Голгота, връщането на Неговия кръст от персийски плен.

Първото събитие е от октомври 312 г. Константин потеглил на битка срещу съперника си Максенций и Бог му помогнал: императорът видял на небето сияещ кръст и над него надпис: "С това ще победиш!". Наистина той удържал победа и постепенно се привързал към вярата в Христос. Преди него и майка му Елена станала християнка.

След години света Елена отишла в Йерусалим и там посетила местата, където живял и пострадал Спасителят. Така бил намерен и самият Христов кръст, зарит в земята. Тогава Йерусалимският архиепископ Макарий издигнал високо кръста, за да може многобройният народ да го види и да му се поклони. Това станало в 326 г. и оттук води началото си, и името си този празник.

На този ден се спазва строг пост. Вярва се, именно на Кръстовден постът има най-голяма сила за духовно пречистване.

Народни вярвания

Народните вярвания и обичаи, предавани през поколенията, са дълбоко свързани с християнската символика на кръста. Едно от най-разпространените поверия гласи, че водата, налята на Кръстовден, има особена сила.

Хората я пазели през цялата година и я използвали за лек срещу болести и уплаха. Ако на този ден човек си измие лицето с такава вода, ще бъде здрав и закрилян от зло. 

Много хора са вярвали, че в нощта срещу Кръстовден небето се отваря и молитвите достигат най-пряко до Бога. Затова вечерта преди празника хората са се събирали на молитва, запалвали са свещи и са отправяли най-съкровените си желания. Според поверието, ако човек се помоли искрено за здраве или за рожба, желанието се сбъдва.

Смята се също, че от този ден започва истинската есен и природата постепенно се подготвя за зимата. Земята "се кръсти" и се отбелязва своеобразна граница между лятото и студените месеци.

Според друго народно вярване, каквото е времето на Кръстовден, такова ще бъде и през есента: 

Ако е слънчево и ясно - очаква се топла и благодатна есен;
Ако завали дъжд, хората го приемали като благословия за плодородие;
Ако задуха силен вятър, зимата ще бъде тежка и студена.
 

Имен ден празнуват Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.