Кръстовден е - православните търсят спасение за душите и изцеление за телата

На 14 септември се отбелязва един от големите празници в християнския календар - Въздвижение на Светия кръст Господен.В този ден, популярен като Кръстовден, църквата приканва вярващите да се поклонят на Кръста като оръдие на Христовата победа над греха и смъртта. Поклонение на Кръста Господен се извършва още три пъти през годината - на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък и на 1 август.

Днешният празник е свързан и посветен на няколко свещени събития в историята на християнството: чудесното явяване на Светият Кръст на император Константин Велики; намирането на Светият Кръст на Голгота и възвръщането му от персиаски плен, за които се знае от житията на светците. Според църковното предание света Елена - майката на император Константин Велики, която била ревностна християнка, се отправила към Светите земи в Палестина. Тя тръгнала, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано бил затрупан от гонителите на християните. Усилията ѝ се увенчали с успех - намерени били пещерата на гроба, както и три кръста – Христовия и на двамата разбойници. И трите кръста много си приличали и кой е на Христа не могли да определят.

В това време минавало погребално шествие. Царица Елена спряла шествието и допряла първия и втория кръст до ковчега на покойния младеж. Нищо не се получило. Но когато допряла кръста, на който бил разпнат Исус Христос, станало чудо: мъртвецът оживял и се изправил. Това чудо зарадвало клетата майчица и сродници, които придружавали погребението и те започнали да прегръщат момчето. Други, които придружавали царица Елена прегръщали и целували Кръста Господен. Така кръстът от средство за наказание станал средство за спасение. Кръстът станал символ и знаме на християните и с него те побеждавали всяко зло. Оттогава всяка година на 14 септември Св. Кръст се изнасял за поклонение и колкото болни потърсели Божията милост, я получавали, а благоразумни християни решили да разделят Св. Кръст на три части: една част останала в Йерусалим, друга изпратили в Рим и трета част в Константинопол (Цариград).

Частта, която дали на Константинополската патриаршия, била сложена в специална ракла, обкована със злато и сребро. След страданията и разпятието Христови кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството. На този ден църквата извършва поклонение пред Светия и животворящ Кръст Господен.

В народния календар 14 септември бележи един от най-тежките празници през година, известен като Кръстовден или Кръстов По стар обичай на този ден жените ходят на църква, палят свещи за здраве и раздават питки в името на светия животворящ кръст Господен. Свещеникът обикаля къщите и ръси със светена вода за благополучие и щастие на семейството. По традиция се спазва строг пост. Кръстов се смята за празник на земята и не случайно на този ден започвало есенната сеитба и гроздобера. За да е чист и благодатен денят за засяване, съпрузите съблюдават сексуално табу. Не се слага нищо почерняло на огнището, за да няма плевели в посевите и да е хубаво житото.

Отколешна традиция е мъжете да освещават първите семена, приготвени за посев. През това време стопанките приготвят малки колачета и питки за воловете, с които изпращат орачите още преди да се покаже слънцето. В някои села Кръстовден е празник на народните лечителки и баячки. На този ден всеки, който е намерил изцеление за страданието, отива при своята лечителка с прясна пита и китка цвете, дребни подаръци и пари, за да засвидетелствува своята благодарност и уважение към своята избавителка. В много селище от този ден започвали есенните седенки и активният предбрачен сезон. Именици: Кръстьо, Кръстан, Кърстина, Кръстанчо, Кръсте, Кръсти, Кръстойчо, Кръстомир, Кръстю, Кръстян, Крътьо, Къне, Кънчо, Кръста, Кръстена, Кръстина, Кръстяна, Къна, Кънча; Ставри, Ставраки, Ставре, Ставрьо, Ставрица, Ставруда, Ставрула.