Лазаровден е! В християнската традиция, този акт е символ на победата над смъртта и на вечния живот

 Всяка пролет, точно осем дни преди Великден, в българските домове и села оживява един от най-красивите и символични празници в православния календар – Лазаровден.

Това е ден, в който народната традиция и християнската вяра се преплитат по уникален начин, за да честват живота, здравето и прехода от момиче към жена. За мнозина този ден носи спомени за венци от върбови клонки, песни по дворовете и усмихнати момичета, пременени в най-красивите си носии.

Но какви са всъщност традициите, вярванията и смисълът на Лазаровден?

Лазаровден се отбелязва винаги в събота, осем дни преди Възкресение Христово.

Празникът е посветен на възкресението на Лазар, близък приятел на Исус Христос, когото Спасителят възкресява четири дни след смъртта му – чудо, предвещаващо самото Възкресение.

Лазаре, стани, е казал Христос на мъртвия от четири дни Лазар, и станал той, възкръснал измежду мъртвите! В християнската традиция, този акт е символ на победата над смъртта и на вечния живот.

Най-характерният обичай, свързан с празника, е лазаруването – обред с дълбок корен в българския фолклор. Участват само млади момичета, обикновено между 12 и 16 години, които се наричат лазарки. Облечени в традиционни носии и с венци на главите, те обикалят къщите, пеят обредни песни и благославят стопаните за здраве, плодородие и късмет.

Момичетата влизат във всеки дом, пеят песни за домакинята, стопанина, момците и дори за децата. В замяна получават яйца, брашно, пари или плодове – дарове, които после използват за приготвяне на празнична трапеза или за боядисване на великденските яйца.

В Родопите лазарските песни се съпровождат от тъпани, а облеклата са по-скромни, но също толкова колоритни. В Северна България лазаруването често завършва с т.нар. "кумичене" – ритуал, при който момичетата пускат венци по река или ручей. На чиято венеца излезе пръв, тя ще бъде "кумата" – избраната, която ще се омъжи първа.