Младите у нас на възраст между 18 и 29 години, имат най-голямо доверие на университетите. Само 15% изразяват положително отношение към кабинета

През октомври 2021 г. най-младата възрастова група - между 18 и 29 години - изразяват най-високо доверие към висшите училища сред 16 изследвани институции и организации. Това става ясно от анализа на Институт “Отворено общество” – София, позовавайки се на данни от национално представително изследване на общественото мнение, проведено между 16 и 23 октомври 2021 година от агенция “Алфа Рисърч”.

Според данните в тази възрастова група 57% от анкетираните заявяват, че имат доверие във висшите училища в страната, а 23% от анкетираните изразяват недоверие към тях. От всички изследвани институции и организации университетите са единствените, които се ползват с доверие сред над половината от анкетираните в най-младата възрастова група.

В България съществуват 52 акредитирани висши училища, в които през 2021 година се обучават приблизително 202 хиляди студенти, припомня анализът. На следващо място с 49% доверие сред младите се нареждат Българската православна църква, армията и полицията.

Въпреки подялбата на второто място по доверие 24% от младите анкетирани изразяват недоверие към БПЦ, към армията – 26%, а цели 45% не вярват в полицията. Анкетираните във възрастовата група между 18- и 29-годишните изразяват положителен баланс в отношението си към Европейския съюз, като 47% изпитват доверие към общността на фона на 37% недоверие.

Същото важи и за президента (46% доверие срещу 36% недоверие), и Българската народна банка, на която вярват 45% от анкетираните, а 38% - не. На фона на продължаващата здравна криза заради пандемията от COVID-19 57% от младите имат недоверие към болниците, а доверие - само 37 на сто, сочат данните на “Алфа рисърч”.

С най-ниско доверие в месеца преди парламентарните избори и с най-високо недоверие сред младите са се ползвали политическите партии (само 5% доверие срещу внушителните 82% недоверие). Парламентът от своя страна акумулира 9% доверие срещу 81 на сто, които не вярват на законодателната власт у нас.

Главният прокурор се ползва с доверието на 11% от младите анкетирани срещу 65% недоверие, а само 15% изразяват положително отношение към кабинета на фона на 71% недоверие. Според анализа университетите се ползват с по-голямо доверие сред по-високо образованите, помладите, работещите и учещите.

Същото отношение към висшите училища проявяват и жителите на столицата и големите градове. На другия полюс са хората на средна възраст, висшистите, безработните и живеещите в малък град, които изпитват недоверие към висшите училища, сочат данните.

Сред хората, завършили висшето си образование, делът на тези, които декларират доверие към висшите училища, е най-висок – 58%. Интересно е, че сред тази група са най-много са заявили недоверие към университети - 36%. А сред хората над 60 години, неработещите пенсионери, лицата с основно и по-ниско образование, безработните, както и сред жителите на селата, относително голям дял от анкетираните нямат мнение по въпроса.