Изследовател на редки генетични заболявания взе Голямата награда "Питагор" за 2026 г. Носителят на отличието за цялостен научен принос е проф. д-р Ивайло Търнев, ръководител и преподавател в Катедрата по неврология в Медицинския университет в София и началник на Клиниката по нервни болести в УМБАЛ "Александровска". Наградата му беше връчена от премиера Румен Радев, а официалната церемония за най-високите постижения в науката беше открита от министъра на образованието и науката проф. Георги Вълчев, пишат от пресцентъра на МОН.
"Учените често остават извън светлината на прожекторите и далеч от обективите, но именно те са хората, които истински променят света", каза министър Вълчев. Според него въпреки безспорните постижения на науката, границата с дезинформацията остава тънка, затова е изключително важно обществото да осъзнава значението на научната работа и нейния принос.
"Надявам се, че с предприетите стъпки и реформи през следващите години ще успеем да върнем блясъка на българското образование, защото то е средата, в която се раждат и развиват бъдещите учени", каза министърът.
Проф. Ивайло Търнев участва в първото в света научно описание на петнадесет наследствени заболявания. Неговите изследвания допринасят за разкриването на генетичните причини за редки заболявания, както и за ранната им диагностика и лечение. Проф. Търнев е сред основните инициатори за създаването на модела на здравните медиатори в страната. Той получи статуетка и парична награда в размер на 8000 евро.
Награда "Питагор" за млад учен в областта на науките за живота и медицината спечели доц. д-р Мартин Караманлиев – хирург онколог, който работи за развитието на роботизираната хирургия и използването на новите технологии за по-голяма прецизност в операциите. Той беше отличен министъра на здравеопазването Катя Ивкова.
В същата категория наградата за утвърден учен получи проф. Славчо Томов - директор на Научноизследователския институт към Медицинския университет – Плевен. Той също работи за осъвременяването на хирургията, а като специалист по акушерство, гинекология и онкология допринася за минимално инвазивните операции. Наградата си получи от председателя на комисията по образование и наука в Народното събрание Димитър Здравков.
Призът млад учен в областта на социалните и хуманитарните науки получи гл. ас. д-р Михаела Барокова от Нов български университет. Изследванията ѝ са насочени към езиковото и комуникативното развитие на децата, особено на тези от аутистичния спектър, които използват малко или почти никакви думи. Отличието ѝ беше връчено от председателя на журито Желю Владимиров.
В тази област като утвърден учен беше награден проф. Иван Русев от Икономическия университет – Варна, водещ изследовател на стопанската история на България. Той проучва ролята на българските търговци и предприемачи през Възраждането и значението на търговските мрежи за модернизирането на българското общество през XVIII и XIX век. Беше отличен от заместник-министъра на образованието и науката акад. Николай Витанов.
Наградата за млад учен в областта на природните и инженерните науки спечели гл. ас. д-р Цветелина Кънева от Русенския университет "Ангел Кънчев". Тя разработва алгоритми, които помагат за по-ефективното използване на слънчевата енергия и управлението на животновъдните стопанства. Наградата ѝ връчи председателят на БАН Евелина Славчева.
Отличието за утвърден учен в тази област грабна проф. Петър Антов от Лесотехнически университет. Неговите изследвания са насочени към превръщането на отпадъците от дървообработването в ценен ресурс за създаването на нови материали. Той получи наградата си от вицепремиера Атанас Пеканов.
Призът за комуникация на науката отиде при проф. д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН. Тя помага на обществото като представя научните открития и новостите в медицината по достъпен и разбираем начин за широката общественост. Проф. Александрова беше наградена от генералния директор на Българската национална телевизия Милена Милотинова.
Всички номинирани получиха грамота, а отличените - и парична награда в размер на 5000 евро.
На събитието присъстваха още представители на научната и академичната общност.