От днес - Петковден, започват зимните празници

Днес православната църква почита света Параскева - Петка Търновска. Преподобната Петка, наречена още Българска, е родена в Епиват, днешна Турция. Живяла е в Х и ХІ век. Когато починали родителите й, брат й бил вече монах.

Параскева раздала всичко, което притежавала и се отдала на аскетичен живот. След като прекарала пет години в малък манастир, се отправила на поклонение – към Йерусалим и Гроба Христов. След това се оттеглила в Йорданската пустиня и се отдала на пост и молитва.

Според житието на светицата, една нощ по време на молитва пред нея се появил ангел небесен, който й казал да се върне в родината си. "Там да оставиш тялото си на земята, а духа си да пренесеш в небесните селения" – казал ангелът.

Автор на житието й е Патриарх Евтимий – един от големите духовни водачи на Средновековна България. Написаното от него народът ни пресъздава по свой начин, като запазва основните факти от живота на света Петка. В нашия фолклор тя е поставена в роднински връзки със света Неделя и свети Димитър.

Неделя е нейна сестра, а Димитър (наричан в някои области Митре) е техен племенник. Отново според житието й, мощите на светицата били открити случайно. При завръщането си по родните земи, тя никому не казала коя е. След смъртта си била погребана от непознати хора.

Една нощ Св. Петка чудодейно се присънила едновременно на двама души, разкривайки името си. Обгърната от светлина, тя поискала нетленното й тяло да бъде преместено.

Почитта към Преподобната Параскева Египетска, наричана от народа Света Петка Българска, е от времето на Цар Иван Асен Втори: Той с вяра, с благоговение пренесъл мощите на светицата в Търново, в своята столица, в новопостроен храм, който носел нейното име и от тогава по нашите земи паметта на светицата се почита.

След това мощите са пренасяни на множество места, докато накрая намират покой в румънския град Яш, където са и досега. Легенди разказват за безброй чудотворни изцеления, извършени от мощите й: сакати прохождали, слепи проглеждали, страдащи от тежки болести изведнъж се оказвали здрави.

Според народа ни дори молитвата към света Петка помага. Счита се, че най-голяма е силата й при проблеми с очите, слепота, психически разстройства и безплодие. И до днес съществува практиката болни да пренощуват в манастири или параклиси, носейки със себе си дарове. Те обикновено обкичват иконата й с нова кърпа и китка босилек. Не само мощите й имат чудодейна сила.

Една легенда от Западна България разказва, че света Петка намерила подслон в пещера близо до град Трън. Преследвала я цяла потеря друговерци, но тя успяла да избяга. Носела със себе си малка торбичка брашно. В пещерата запалила огън и омесила хляб. Докато седяла в пещерата, забелязала, че има и друг вход.

Когато преследвачите й все пак я открили, светицата излязла през тесния процеп в скалите. Останали следи от стъпките й, както и питката, която на часа се вкаменила. В пещерата сега има параклис. А за водата, която се стича по стените, местните хора казват, че е лековита. Света Петка се почита и сега в целия православен свят, защото чудесата и са многобройни.

"Когато запалим свещичка и се помолим на Света Петка, въпреки че щом сме живи, ние грешим, поне от малко, ако може, Господ Бог да ни опрости греховете", напомни отец Димитър пред БНР. Празникът в чест на света Петка – Петковден, се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл.

По традиция се правят курбани, сборове и служби за здраве и плодородие. На този ден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба или мърлене. В християнската митология света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене.

От Петковден започват сгледите на годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните. Петковден бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата.

Дотогава всичката земеделска работа трябва да е приключила, за това и народа казва: "На Петковден ралото да ти е под стрехата”. На Петковден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове. На масата се слага гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листи, шкембе и ястия с праз.

На нея са посветени много храмове в цялата страна. На Петковден имен ден имат над 26 хиляди българи. Имен ден празнуват Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.