В съботата след Сирни заговезни отбелязваме Тодоровден. Тази година т. нар. подвижен християнски празник се празнува на 23 март. Почитането на Св. Тодор (великомъченик Теодор Тирон) е засвидетелствано още в ранните векове на Църквата.
Според преданието византийският император Юлиан Отстъпник, знаейки че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решил да се подиграе с тях, като заповядал да поръсят с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара. Свети Тодор обаче се явил на патриарха и му казал:
"Забрани на християните да купуват каквото и да е от пазара, понеже храната е поръсена с кръв от идолски жертви. Поръчай на тези, които нямат храна у дома си, да си варят пшеница с мед".
Императорът видял, че мярката му няма ефект и заповядал храната да се продава както преди. От благодарност Църквата празнува светецът в събота на първата седмица на Великия пост.
Според народните обичаи, Тодоровден се празнува главно за здраве на конете, затова се нарича още конски Великден, именно за това най-интересният момент от празничния ден е кушията.
При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на конното състезание.
Победителят се награждава, като конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода.
На този ден имен ден празнуват Тодор, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден.
.JPG?s=249807)
.JPG?s=251588)
.JPG?s=267989)
.JPG?s=129380)
