Премиерът акад. Николай Денков отново напомни за идеята си за сливане на университети, лансирана през 2022 г. в качеството му на образователен министър и предизвикала небивала вълна на недоволство от академичните среди и дори заплахи за протести. На дискусия в "София тех парк" за развитието на иновационната екосистема в България, организирана от МОН, министерството на иновациите посолството на Финландия, той защити идеята за сливането на висши учебни заведения като средство за подобряване на качеството на образованието, научната дейност и сътрудничеството с бизнеса.
"Когато Софийският университет е създаден преди повече от 100 г., той е изграден като университет, който обхваща всички различни области на науката. След Втората световна война тази идея влезе в сблъсък със съветската система за висшето образование. В съветската система СУ трябваше да бъде само педагогически университет. По това време Медицинският университет, Техническият университет, Фармацевтичният университет и всички различни елементи на тази универсална идея за висше образование са били отделени от Софийския университет.
Това помогна доста в първите години на социализма - да се развият тези специализирани умения и част от развитието на икономиката по това време се основаваше именно на този модел, но след това този модел започна да показва своите недостатъци. Имаше много доклади през последните 15 г., които оценяват висшето образование и които показват, че ако продължаваме с тази фрагментирана система на висшето образование, пропускаме възможности", заяви той.
По думите му по пътя на сливането на университети са поели например държави като Норвегия и Финландия, които имат сходни демографски показатели и по-успешна система на университетско образование. "Мислейки как можем да си помогнем, се срещахме с посланици на Норвегия и Финландия - държави със сходна демография успяват да правят страхотна наука и образователен продукт. Видяхме как обединявайки три университета с различни профили, Финландия създава един успешен и проспериращ университет - "Аалто". Целта ни не е да копираме чуждия опит, но да се запознаем с него и да адаптираме основните фактори за успех", допълни той, цитиран от БТА.
Премиерът обясни, че Университетът "Аалто" е създаден след обединяването на Технологичния университет "Хелзинки", Университета по изкуства и дизайн "Хелзинки" и Хелзингското училище по икономика, като днес той повишава своите показатели в различни класации за качество на образованието, научна дейност, международно сътрудничество и в същото време е една от най-стабилните във финансово отношение институции, получавайки финансиране по редица източници, за които се е класирал именно след консолидацията на трите университета в един.
По-рано министър-председателят Денков се срещна с ръководството на Националното представителство на студентските съвети (НПСС) в България. Предложението на правителството за отпадането на таксите за обучение на студентите държавна поръчка в университетите, което в момента е на обществено обсъждане, беше единодушно подкрепено от членовете на НПСС. Студентите изразиха мнение, че качеството на образованието е най-големият проблем в системата и е най-важното за бъдещето на младите хора.
Премиерът Денков подчерта, че когато държавата финансира едно висше училище, то публичните средства трябва да бъдат свързани с това как се осигурява качеството на обучението. "Финансирането трябва да бъде обвързано с качеството на преподаване и вашето мнение в това отношение е много важно и трябва да бъде отчетено”, заяви премиерът пред младите хора. Диалогът на правителството със студентите ще продължи и в бъдеще.
По отношения на исканията на студентите за увеличаване на средствата за ремонт на общежитията в страната, както и на размера на студентските и докторантските стипендии, министър-председателят Денков се ангажира държавата да продължи да работи в тази посока. В бюджета за 2024 г. са предвидени допълнителни 100 млн. лв. за тази цел.
Студентите отчетоха като позитив, че стипендиите са се увеличили от 1 октомври миналата година. От 85 лв. минималната стана 120 лв., а максималната се вдигна от 180 на 200 лв. Премиерът припомни, че за по-високите стипендии бяха отделени 6 млн. лв. публични средства до края на 2023 г.