Велика събота е - най-благословеният седми ден на Страстната седмица

Велика събота е - последният ден от Страстната седмица. Ден за смирение и молитви. Позволено е обаче в този ден да се месят и пекат обредните великденски хлябове и козунаци, както и да се боядисват яйца.

Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Исуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали (Мат. 27:57-66; Иоан. 19:39-42).

А страданията Христови са прелюдия към вечния живот. На Велика събота обикновено се служи утреня (като всяка утреня, и тя е привечер на предния ден, Велики петък). Храмът се осветява и се провъзгласява вестта за жените мироносици, дошли на гроба.

Свещеникът, носещ Евангелието и Плащаницaта, заедно с народа със запалени свещи обикалят около храма. Тази тържествена процесия свидетелства, че цялата вселена е очистена, избавена и възстановена от влизането на "живота на света" в смъртта.

Вечернята на Велика събота се служи заедно с Литургията на св. Василий Велики.Свещенослужителите сменят тъмните си великопостни одежди с бели пасхални.

Сменя се и завесата на Царските двери, покровите на престола, жертвеника, аналоите и т.н. Тези промени и преобличания символизират триумфа на Христос над греха, дявола и смъртта.

На края на Литургията се благославя хляба и виното, а в много храмове се освещават козунаците, житото и яйцата.

Възкресението на Божия син ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден. Точно в полунощ православните християни ще се поздравят с "Христос воскресе!".