В последния ден от месец юли се празнуват Богородичните заговезни – църковен празник, отбелязван преди началото на Богородичните пости. На 31 юли е последният ден, в който се блажи преди дните на въздържание.
Богородичният пост продължава две седмици и свършва с големия християнски празник Успение на Пресвета Богородица (15 август), познат сред българите като Голяма Богородица.
По традиция Божията майка се почита като покровителка на семейството, на децата и на раждаемостта. Затова в деня на нейния празник жените украсяват иконата на светицата с цветя, поставят пред нея дарове – кърпи, ризи и пари.
Богородичният пост е един от четирите многодневни периоди на молитва и въздържание през годината. През тези две постни седмици (1-14 август) Църквата молитвено се подготвя за празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица, чествани всяка година съответно на 6 август и 15 август.
В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис. Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък. В тези дни Църквата препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти и неготвена храна.
Във вторник и четвъртък – варени без олио/масло гозби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино.
.JPG?s=267989)
.JPG?s=249807)
%20(2).JPG?s=301387)
%20(4).JPG?s=256132)
%20(2).JPG?s=301387)
.JPG?s=222068)
-1.JPG?s=140235)
