Проф. д-р Тодор Тагарев специално за Zonanews: Позицията на българското правителство не е адекватна. В момента то се поддава на натиска на сили, които работят в интерес на Кремъл

Интервю на Живка Кехайова

Проф. Тагарев, днес излезе новият Индекс на европейския суверенитет, поставящ България на последно място в ЕС по всички показатели. Вчера Кирил Петков обясни, че няма да се разисква въпроса с официално поисканото от Украйна оръжие от нас. Адекватна ли е официалната позиция на България относно войната на Русия срещу Украйна?

Определено не е. Днес излязоха и други факти - че България изнася оръжие за Украйна и това е известно на управляващите. Имам предвид казаното от бившият шеф на КИНТЕКС, който не виждам каква полза би имал да твърди неистини. А и това няма как да остане скрито в дългосрочен план. 

Така че не е адекватна в момента позицията на българското правителство. Политически лидери и държавни ръководители с властови позиции в момента определено вземат страната на Кремъл в този конфликт и успяват да наложат на българското правителство решения в интерес на Кремъл, а те не са в интерес на България. Още по-малко са в интерес на Украйна.

В интерес на България е да окажем помощ на Украйна не само от морална гледна точка, а и от чисто прагматична такава. Ако Русия успее да постигне своите военни цели и да подчини Украйна няма никаква гаранция докъде ще спре.

А и дори да спре, това ще нанесе трайни негативни последствия върху глобалната система за сигурност и особено върху европейската система за сигурност. Ще бъдем принудени да харчим много повече от тези прословути 2% за сигурността си.

Двата процента, за които се говори от 20 години, но има решение от 8 години и поет ангажимент от всяка страна-член на НАТО да го изпълни. Така че ще ни се наложи да действаме в много по-лоша среда за сигурност и да търсим гаранции.

В наш интерес е Украйна да удържи и да се надяваме, че ще възстанови своята териториална цялост. Само така Русия ще бъде поставена на мястото й и принудена да спре със своите агресивни действия спрямо демократичния свят, част от който сме и ние.

Има и други прагматични съображения. Това, което Украйна чрез посланика си иска от нас, са системни въоръжения по на 50-60 години, а някои и на повече. Те може да са в техническа изправност, но в един конфликт, могат да бъдат лесно преодоляни с по-модерни системи въоръжение със сериозно разузнаване, разпределение на цели и бързо поразяване. Системи, нанасящи огневи поражения на по-голямо разстояние.

За нас е изгодно да вървим към такива системи на въоръжение и да се освобождаваме от старите и по-малко ефикасни. Ако не го направим, ще имаме старо оръжие в складовете, но рано или късно ще ни се наложи да ги унищожаваме, а и това ще ни струва пари.

Прагматичните съобръжения защо трябва да окажем помощ на Украйна са много, но в момента правителството се поддава на натиска от тези сили, които работят в интерес на Кремъл.

В същото време едва ли правителството се надява сериозно, че това няма да бъде забелязано, както е и забелязано, дори подчертано от партньорите ни. Неизбежно е "шикалкавенето" ни да има и икономически измерения.

Този отказ да предоставим оръжие на Украйна, или по-скоро лицемерието, което наблюдаваме - "ние предоставяме, ама няма да казваме, че го правим", бие по авторитета на България. Това ще има имиджови последствия за години напред.

Виждате ли изход от тази безумна ситуация?

Намирането на решение зависи от вътрешнополитически процеси, за които специалисти трябва да си кажат думата. Аз нямам претенции да бъда такъв. Само ще спомена, че участвах в едно социологическо проучване и в представянето на резултатите преди месец и в него много ясно пролича, че голямата част от българите са категорично за оказване на помощ на Украйна и за достойно членство на България в ЕС и НАТО.

Тази част от българите приемат и желаят не само да сме потребители на сигурност, а и да заделяме нужните ресурси за постигането на такова реално партньорство. 

Когато се направи разрез на данните с какви убеждения са тези българи, става ясно, че те са избирателите на Продължаваме промяната, на ДБ и в голяма степен на ГЕРБ.

Последното означава, че ако тези партии искат да задържат гласоподавателите си, вота си, трябва да заемат адекватна политическа позиция и ако трябва - да намерят друг вътрешнополитически баланс, различен от наблюдавания в момента. Иначе самите те ще загубят позициите си.

Как ще се развие, според вас войната в Украйна?

Предполагам в следващите седмици ще наблюдаване същото, което наблюдаваме сега. Русия в резултат на масирано използване на артилерия и унищожаване на градове, на цивилна и военна структура, успява да постигне някакви частични тактически успехи, макар и силно ограничени.

В други части Украйна постига ограничени тактически успехи. Не виждам как тази картина на войната може да се промени в следващите няколко седмици.

По-далечната перспектива зависи от това как ще издържат икономически двете страни, за да поддържат това военно усилие. Украйна има по-малък военен потенциал, по-малко оръжие и разчита основно на помощта на демократичния свят.

Но пък и за Русия нещата не се развиват добре. Тя вече започна да вкарва във войната хора със значително по-ниска подготовка от тази в редовната армия. Извадиха и изпращат на фронта въоръжение, значително по-старо от онова, с което започнаха войната. Русия също не може да разчита на дългосрочни военни усилия.

Още повече, че санкциите постепенно, но все по-сериозно започват да действат върху икономиката й. Ефектът от тях ще се усеща все по-силно и Русия ще има сериозни проблеми не само да произвежда оръжие, а и да ремонтира повреденото при военните действия.

С други думи резултатът ще зависи най-вече от това доколко демократичният свят ще е лоялен към Украйна?

Да, доколко ще е лоялен и колко ще е твърд в санкциите към Русия. Особено важно е налагането на ембарго на горивата и освобождаването от зависимостта от руски доставки на нефт и газ. Защото всъщност те захранват руската икономика и руската военна машина.

Бихте ли искали да кажете нещо на путинофилите у нас?

Както вчера каза един по-млад колега, при тях става въпрос за нещо като религиозна вяра. Няма никаква рационална основа на путинофилството, ние нищо не можем да спечелим от него, напротив - можем само да загубим. При това в последно време разни руснаци като Рогозин и Лавров ни помагат сериозно да преодолеем путинофилството, демонстрирайки ни как гледа на нас Русия.

И да - Русия гледа на нас точно по този начин. Друг начин не съществува. Другото е просто пропаганда. Би трябвало всичко това да достига до тези хора, но за съжаление руската пропаганда ползва свободно много сериозни комуникационни канали все още. Много мощно достига до тази категория "вярващи" и продължава да подклажда ирационалната им "вяра".

През последния месец например съм канен веднъж в БНР, но там прокремълската линия е гарантирана по 2-3 часа всеки ден. И не само там. Очевидно имунната ни сестема като нация я няма никаква. 

Професор д-р Тодор Димитров Тагарев е роден на 18 април 1960 г. в град Стамболийски, област Пловдив. Завършва Математическа гимназия "Акад. Кирил Попов" в гр. Пловдив. През 1982 г. завършва ВНВВУ "Георги Бенковски" в Долна Митрополия, като инженер по автоматика и телемеханика. През 1989 г. защитава дисертация във Военновъздушната инженерна академия "Н. Е. Жуковски" в Москва, СССР, а през 1994 г. - Командно-щабния колеж на ВВС на САЩ. От 1999 г. е старши научен сътрудник ІІ степен (доцент) по приложение на принципите и методите на кибернетиката, а от 2014 г. – професор по същата специалност. Кариера: От 1982 г. до 1986 г. служи в бойно поделение на ВВС. От 1989 до 1992 г. е преподавател във ВВВУ "Г. Бенковски". От 1994 до 1998 г. е научен сътрудник последователно в Института по управление и системни изследвания и Института за космически изследвания на БАН, където продължава да работи като старши научен сътрудник от 2002 г. до 2004 г. От 1999 до 2001 г. е последователно директор на Дирекция "Планиране на отбраната" и "Политика по въоръженията" в Министерство на отбраната. От 2004 до 2008 г. е ръководител на катедра "Мениджмънт на отбраната" във Военна академия "Г. С. Раковски". От 2008 г. работи в Института по паралелна обработка на информацията на БАН (сега Институт по информационни и комуникационни технологии), като ръководител на секция "Информационни технологии в сигурността" и на Центъра по мениджмънт на сигурността и отбраната. От 2005 до 2008 г. Тодор Тагарев е член на Борда за изследвания и технологии на НАТО и национален представител в неговия панел "Системни анализи и проучвания". В периода септември 2009-септември 2010 г. е съветник на министъра на отбраната по въпросите на стратегическия отбранителен мениджмънт. От 13 март до 29 май 2013 г. е министър на отбраната в служебния кабинет на Марин Райков. От 03 май 2016 г. е назначен за директор на Институт по отбрана "Проф. Цветан Лазаров". Притежава значителен опит в ръководството и участието в международни и национални интердисциплинарни изследвания по въпроси на сигурността и отбраната. Негови научни и научно-приложни публикации са преведени на азербайджански, арабски, арменски, бахаса, грузински, дари, испански, португалски, румънски, руски, сръбски, украински, унгарски и френски езици. Владее английски и руски език. Семейно положение: семеен, с три деца.