Слави Трифонов загуби дело за 100 000 лева срещу Радостин Василев

Лидер на ИТН Слави Трифонов губи дело за 100 000 лв. срещу независимия депутат Радостин Василев, пише сайтът "Сега". Политическата кариера на Василев изгря в ИТН, като той беше и министър на спорта. После напусна партията и се закачи към ПП-ДБ, с чиято листа влезе в парламента. В крайна сметка обаче Василев напусна и ПП-ДБ с гръм и трясък, изнасяйки прословутия запис от партийната сбирка на ПП.

Трифонов го съди заради негови твърдения от юни 2022 г., направени покрай разцепването на ИТН, докато Василев е министър в оставка. От решението на съдия Ивайло Димитров се разбира, че искът на партийния лидер е бил частичен - за 50 000 лв. Трифонов претендира за неимуществени вреди с твърдения, че изявления на Василев съдържат обиди и клеветнически изказвания. 

В иска си Трифонов цитира 18 твърдения на Василев. Например, че сваля доверието си от него. "Дойде моментът, в който, за мое огромно съжаление, мафията проби в ИТН", казва още Василев. И още: "...поведението на г-н Трифонов, като едноличен собственик на тази партия през последната година доведе до това, че тази партия се самоизчегърта, а последните му действия водят до това, че се изчегъртва и държавата ...". Василев казва още, че Трифонов е излъгал и че го е хвърлил "на мафията, без да му мигне окото .... задкулисието проби при нас....".

Василев е цитиран да казва, че "Трифонов няма достатъчно морал да е лидер на ИТН, че никога не се е интересувал от мнението на избирателите, нито от депутатите си, които не познава, че ИТН е бизнес проект и т.н.". Губейки делото, Трифонов е осъден да плати на Василев 3500 лв. за адвокат. Решението на градския съд не е окончателно и може да се атакува пред апелативния. 

В иска си Трифонов се оплаква, че Василев насажда срещу него отрицателно отношение в публиката и опонентите. Според него изказванията уронват авторитета му и внушават принадлежността му към престъпна групировка. Това засегнало имиджа му, компрометирало усилията му да взема отговорни решения, а избирателите и симпатизантите на партията били объркани от приписаните му престъпления. Трифонов твърди, че с това си поведение Василев му причинил силни психически и физически болки, засягайки честта и доброто му име в обществото.

Защитната линия на Василев е, че част от изказванията му се отнасят за ИТН, а не за Трифонов. И освен това става дума за негово мнение и оценка на актуалните политически събития, израз на правото му на свобода на словото.  Съдията посочва в акта си, че Трифонов и Василев са "видни политически фигури", а изказванията на Василев са по повод развиващите се по това време политически процеси в държавата.

Той припомня практиката на върховния съд, както и разбирането на съда в Страсбург, че политиците са приели доброволно публична роля, която изисква от тях да подлагат на критика поведението и действията на другите политически субекти и държавни органи, като по този начин ги контролират в интерес на обществото.

Това предполага да са в и по-голяма степен настоятелни, настъпателни и безкомпромисни. В същото време, те от своя страна съзнателно и неизбежно се излагат на близкото наблюдение и критика на своите политически опоненти, на журналисти и на цялото общество, което налага и самите те да проявяват по-висока степен на толерантност, да са готови да бъдат обект на оценка и критика в по-висока степен от "обикновените" хора.

"Правото на свободно изразяване и разпространяване на информация може да включва обсъждане на дейността на публични личности, критични оценки и дори да надхвърлят добрия тон. Това е в полза на обществения контрол и политическия дебат. Политиците и публичните личности следва да търпят повече укори, но свободата на словото и на изразяването не може да се използва, за да се нанасят обиди и/или клевети", пише съдия Димитров. Той приема, че изказванията на Василев не са обидни или клеветнически, а са политическа риторика, оценъчни съждения, с тях той е мотивирал оставката си като министър на спорта.

Колкото до думите "мафията проби в ИТН", съдът намира, че не са пряко насочено към личността на Трифонов и не могат да го уязвят лично. Освен това били казани в преносен смисъл. "Макар и в голямата си част посочените изрази да носят негативен смисъл и дори някои от тях да са груби и крайни, те не се използват целенасочено за накърняване на правата и доброто име на Трифонов, и са допустимо средство в политическата реторика, когато се критикува поведение на друг политик", пише в заключение съдът.