Андрей Ковачев ГЕРБ/ЕНП: Болно е, че не се намира политически кураж за преодоляването на антибългарската доктрина, изградена в Република Северна Македония

Г-н Ковачев, как ще коментирате намерението на македонските власти за изграждане на сръбски културен център, както и връщане на изучаването на сръбски език и култура в училище?

Суверенно право на всяка държава е да прави, каквото пожелае. Това не може да е тема за коментар. Акцентът е в съвсем в друга посока. Не е в това какво са решили да правят, а в това, че използват тези свои решения като провокация срещу България. На това се дължи и коментарът ми как би звучало например такова изказване на премиера Зоран Заев, ако заменим навсякъде думата сръбски с български. В момента изказването му за сръбския език, културни центрове и т.н. няма абсолютно никакво отражение. Ще бъде като земетресение и нещо изключително страшно, ако замени думата с български. Сръбската общност в Македония е около 30 000 души. Българите с двойно гражданство, получено по произход, са над 120 000, като още няколко десетки хиляди чакат да получат такова, на основание български произход. Те са доказали българския си произход и декларират своята българска идентичност и етническо самосъзнание в процеса на получаване на гражданство.
Това е и ироничното в ситуацията, за която ме питате. За всеки друг език, културен център или каквото и да е друго, няма проблем. Явно само по отношение на България проблемът е много сериозен в политическия елит на Македония.

Можем ли да определим тези действия, този ход като политическа провокация? Отговор ли е това на Скопие заради позицията на страната ни относно преговорите на Северна Македония за присъединяване към Европейския съюз?

Трябва да се попита г-н Заев какво е имал предвид, взимайки решението точно сега през тази година. Защо не е решил да го направи през 2020 г., 2019 г, 2018 г., 2017 г. Това ме навява на мисълта, че е точно това, за което Вие споменахте.

Преди две седмици станахме свидетели на запалване на българско знаме в Северна Македония. Как определяте този акт? Засилва ли се езика на омразата в югозападната ни съседка? Това някаква нова форма ли е на македонизма?

Това е някакъв хулигански акт на хора, които се надявам да бъдат открити от властите там и да получат наказание за постъпката. По-големият проблем е създадената атмосфера на неприятелство към България. Тази атмосфера продължава да се захранва. Подклажда се и от политици, от хора в академичните среди и от медии. Например, че българите са татарски племена, дошли преди 1340 години на Балканския полуостров, опитват се да асимилират местното македонско антично население и, след това, че са фашистки окупатори. Проблемът е цялата антибългарска доктрина, която е изградена в Македония, а не отделният акт, който е последица от създадената атмосфера. Изключително болно е, че не се намират политически сили и кураж, за да може това да се преодолее. Бях много обнадежден при подписването на Договора за приятелство и добросъседство между двете държави през август 2017 г. Имахме много добро начало, но то беше прекъснато. Македонската страна трябва да отговори какво се случи, защо това добро начало не беше продължено. Дали някои други сили решиха, че това е опасно за тях и направиха така, че добросъседството да не може да се реализира и всички прекрасни неща, записани в договора, свързани не само с историята, но с инфраструктурата, инвестициите, културния и младежки обмен, работата на Съвместната Мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на България и Северна Македония, да бъде завършена и да има полза от нея. Никъде в договора не е записано, че решенията трябва да са секретни, да не се публикуват и да няма никакви последици от това. Разбира се, че учебниците не трябва да са подпомагащи говора на омразата, а да се основават на факти от историята, които са научно обосновани, така е записано в договора. Боксуването на комисията, нежеланието да се публикуват решенията, да се реализират, да се премахнат в учебниците фалшификациите и манипулациите, доведоха до тази ситуация и атмосфера, която вместо да се подобрява, се влошава.

Споменахте договора, който е забоксувал и въобще ситуацията около него е на едно място. Как си обяснявате тезата на премиера Зоран Заев, че разговорите с България най-вероятно ще продължат след изборите у нас? Какво очакват да се случи след изборите?

За съжаление това беше тяхната надежда, че някой друг ще свърши тази работа, че няма нужда да се напрягат много да работят по договора с България, че други сили, било то в Берлин, Брюксел или Вашингтон, ще натиснат страната ни и няма да сме проблем. Затова не им е нужно да полагат, каквито и да е било усилия, а трябва да се концентрират върху това да обясняват на други държави колко са лоши българите. Изключително некоректна за мен тактика от страна на някои от политическите лидери в Скопие. Те не оцениха нашата протегната ръка, желанието ни за сътрудничество и да решим сами въпросите си, защото през 2017 г. никой отвън не ни натискаше да подпишем този договор. Г-н Борисов и г-н Заев подписаха договора с надеждата да бъде начало на едно трайно преодоляване на омразата от миналото. Тя не е отпреди два месеца, не е от сега, а от 1944 г. Нека да не забравяме това и никога да не се повтаря. Това е и нашето желание – да се прочете историята, да се знае какво се е случило и никога повече да не се повтаря, защото това са трагични моменти с много жестоки неща. Винаги полагам опити да има положително развитие. Смятам обаче, че през следващите седмици и месеци, трябва да има успокоение на риториката, на говора, особено от политически лица, и търсене на политически сигнали, както и на изпълнение на договора. Комисията трябва да работи и то въз основа на него. Трябва да бъдат представени и приети наличните исторически данни, които са академично и научно обосновани. Изключително болно е да виждаме как в тази комисия историци се правят на политици и съответно говорят политически. Ако науката се движи от обществените нагласи, то това е нещо друго – пропаганда или някакъв друг инструмент. Не е обоснована и другата теза за мултиперспективност на историята. Те смятат, че всеки има право да тълкува историята, както желае, според своите сегашни разбирания. Отново влизаме в територията на пропагандата за историческа мултиперспективност или за това, че нашите предци били раздвоени и не знаели какви са точно. Много е болно, че не искат да се разделят с идеологемите от времето на комунизма и не могат да прекършат фалшификациите, а смятат, че трябва да ги защитават с всички сили и да не позволят на истината да си прокара път. Това няма как да се случи. Колкото и дълго да се опитват да възпират истината, един ден хората няма как да не прогледнат и да не я видят. Това по никакъв начин не застрашава идентичността или езика им. През цялото време ни обвиняват, че имаме нещо против сегашните техни език и идентичност. Това е много некоректно. Тук става въпрос само за фалшификациите от историята, които водят до неприятелство и омраза в сегашния ден.