Tретото място на предстоящите парламентарни избори на 4 април ще бъде голямото изборно неизвестно. Ниска избирателна активност, значително повишаване на колебаещи се, които могат да повлияят на вота и потенциал на ВМРО да обере изцяло патриотичния вот – това са тенденциите, които отбелязва „Барометър България“ в свое проучване, проведено в периода 10-15 февруари 2021 година сред 853 души на възраст над 18 г.
Проучването откроява 2 основни момента преди изборите - от една страна вероятна ниска избирателна активност, измерима с тази от последните евроизбори, при която ще се мобилизират единствено твърдите избиратели на политическите формации. От друга страна – значителен дял на колебаещите се дали да отидат да гласуват, но с политическа позиция – хора, които могат да повлияят на крайния резултат.
Един от основните въпроси, свързани с предстоящите парламентарни избори, е какъв процент от избирателите ще стигнат изобщо до урните. Голяма роля в това ще изиграе и развитието на пандемията – доколко страхът от COVID-19, реалният брой заболели и карантинирани в изборния ден, напредъкът на ваксинацията, както и ред други фактори, влияещи традиционно на избирателната активност, ще предопределят облика на следващия парламент.
34,6% от запитаните отбелязват, че ще гласуват със сигурност на вота на 4 април. Други 22% отговарят с "по-скоро да". На фона на тях цели 36,2% отбелязват, че няма да отидат до урните със сигурност, а 6% добавят, че по-скоро няма да го направят.
Според социолозите отговорите на респондентите показват две ясни тенденции – първо, вероятна избирателна активност, съизмерима с активността при последните избори за Eвропейски парламент, което ще изкара до урните само най-твърдите ядра. Втората тенденция е за изключително големия брой колебаещите се – особено на тези, които имат политическа позиция, но не са взели категоричното решение дали да отидат до урните.
Проучването откроява 2 основни момента преди изборите - от една страна вероятна ниска избирателна активност, измерима с тази от последните евроизбори, при която ще се мобилизират единствено твърдите избиратели на политическите формации. От друга страна – значителен дял на колебаещите се дали да отидат да гласуват, но с политическа позиция – хора, които могат да повлияят на крайния резултат.
Ако днес се провеждат парламентарни избори, за коя политическа сила бихте гласували?
При избирателна активност, формирана именно от твърдите ядра, първа политическа сила ще остане ГЕРБ с подкрепата на 31,5% от гласуващите. БСП ще се нареди на второ място с 22,4%.
Според проучването по всичко изглежда, че именно третото място на вота ще е голямата неизвестна, като на този етап ДПС изглежда най-близо до него със 7,8% подкрепа.
След внезапното разделение на Обединени патриоти броени седмици преди изборите, ВМРО като че ли успява да привлече гласовете не само на своето твърдо ядро, но и сред привържениците на своите доскорошни партньори, като според проучването за ВМРО биха дали гласа си 7,1% от твърдо заявилите, че ще гласуват.
Според проучването в следващия парламент ще влязат и партията на Слави Трифонов "Има такъв народ" с 6,8% подкрепа и Демократична България с 5,4%.
Според „Барометър България“ ниската избирателна активност би се оказала проблем за "младите" извънпарламентарни формации, които все още не са изградили структури от твърди избиратели и разчитат повече на потенциала на спонтанния вот и активна предизборна кампания.
Социолозите отбелязват, че на този етап изключително висок е делът на колебаещите се, отговорили на въпроса дали ще гласуват с "По-скоро да" – 22% от респондентите. Ако все пак тези хора решат да гласуват, няколко политически формации биха могли да спечелят подкрепа именно от тази група избиратели.
Друг дял на колебаещите се за кого да гласуват са тези с "наказателен вот", както и тези, които не откриват политически субект, който да отговаря в достатъчно голяма степен на позициите им. В случай че тези колебаещи се избиратели все пак стигнат до урните, вотът им по всяка вероятност ще се разпилее между няколко политически формации. Част от тези, които искат категоричен рестарт на системата или желаят да „накажат“ сегашните управляващи, ще се насочат към „Има такъв народ“, но и към "Изправи се. Мутри вън". "Демократична България", макар и традиционно целяща се в градски десни избиратели, също ще подели потенциалната подкрепа, която може да получи, с тези партии, смятат авторите на проучването.
Отделна група и често най-голяма са тези, които се колебаят до последния момент, но в крайна сметка се насочват към познатото или припознават най-вероятният победител – и в случая това е ГЕРБ, които имат потенциал да си върнат част от загубената през изминалата година подкрепа именно на финалната права.
В лявото пространство също има избиратели, които все още не са сигурни дали ще гласуват, но заради продължаващите вътрешни процеси на разделение в БСП, вероятността столетницата да ги привлече в последния момент е малка. В случай че отидат до урните, част от тях биха дали гласа си за по-малки леви формации, смятат от „Барометър България.
Проучването е проведено в периода 10-15 февруари 2021 година от „Барометър България“. Обемът на извадката е 853 души на възраст над 18 г. по метода на телефонното интервю. Финансирането е собствено за агенцията. Методиката е стратифицирана квотна извадка по признаците възраст и пол.
Източник: Dnes.bg
.JPG?s=135896)
.JPG?s=215594)
