Бизнесът и синдикатите не се разбраха за вдигане на минималната работна заплата на 1213 лева

Бизнесът и синдикатите не постигнаха съгласие за новия размер на минималната работна заплата (МРЗ) за 2026 г. Проектът за Постановление на Министерския съвет (ПМС) беше обсъден на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), съобщи БТА.

Предложението е за 1213 лева (620,20 евро) от 1 януари 2026 г., обяви социалният министър Борислав Гуцанов, който представи проекта на постановление. Това е ръст от 12,6% спрямо сегашния размер на МРЗ за тази година, подчерта той. Още в началото на изказването си министърът обясни, че по време на разговорите преди НСТС синдикатите и бизнесът не са се договорили за МРЗ.

Не знам какво и как стана, че отново не се стигна до споразумение, каза министърът относно преговорите между социалните партньори.

Министерството на труда и социалната политика е длъжно да предприеме съответните действия за спазване на разпоредбите на закона, добави той. Ръстът на МРЗ ще повиши доходите на 600 000 души, ще нараснат заплатите на близо 30 000 работещи в социалните услуги, които се финансират от държавата, ще се увеличат и възнагражденията на всички работещи по програми и мерки за заетост, както и на професионалните приемни семейства, информира Гуцанов.

Ще се постигне намаляване на бедността сред работещите и повишаването на покупателната способност, изброи още той.

Представителите на бизнеса на заседанието призоваха за преразглеждане на механизма за определяне на МРЗ, заложен в Кодекса на труда. Те повдигнаха и въпроса дали МРЗ трябва да се определя спрямо средната брутна работна заплата. Част от работодателските организации обявиха, че са против предложения ръст на МРЗ, други - че ще се въздържат.  

Законопроектът е обсъден на заседание на комисията по трудово законодателство на 2 октомври, като не е постигнат консенсус, каза в началото на заседанието председателстващият НСТС вицепремиерът Томислав Дончев.

С нашето предложение за промяна хармонизираме текстовете на Кодекса на труда с текстовете в Закона за закрила на детето, в който е записано, че до 12-годишна възраст деца не могат да бъдат оставяни сами, заяви при представянето на предложението Сачева.

По думите ѝ целта е да се даде възможност на родителите и на работодателите да договарят възможности за гъвкаво работно време с оглед на лятната ваканция на учениците.

Това е един изключително сериозен и наболял проблем, по който в току-що изминалата лятна ваканция всички ние, които сме членове на социалната комисия, получавахме много запитвания в тази посока. Министърът на образованието също е получавал многократно запитвания в посока на това да се организират и летни занимални за учениците, каза Деница Сачева.

Според нея предложеният законопроект и промени в Кодекса на труда не са универсално решение на проблема, но със сигурност са възможност, която би могла да бъде използвана. 

Сачева подчерта, че все повече и повече се засилва натискът от страна на работници и служители за съчетаване на професионалния и личния живот. От една страна, говорим, че трябва да има повече деца в България и трябва да решаваме проблемите на демографската криза, от друга страна, не предлагаме достатъчно решения, в които наистина работещите родители да могат да съчетават ангажиментите си в работа с тези по отглеждане на деца, заяви Сачева, цитирана от БТА.

Тя допълни, че се променят и семейните модели в България, като повечето хора, които работят, вследствие на вътрешна миграция, живеят в населени места, в които няма възможност да бъдат подпомагани от своите по-възрастни роднини.

Синдикатите подкрепиха предложението за МРЗ.