Георг Георгиев: Ако България не е част от Киевската декларация, трябва официално да го заяви

"Борим се с някакъв буквализъм. Да, подобни декларации не се подписват буквално саморъчно с химикалка и мастило. Но когато се формират позиции след международни срещи, каквато беше тази в Киев, има заключителни документи. Тези документи, освен ако изрично не заявиш, че не желаеш да фигурираш в тях, се приемат като обща позиция на участниците". Това заяви по NOVA NEWS  бившият министър на външните работи и депутат от ГЕРБ-СДС Георг Георгиев, коментирайки въпроса България подписала ли е Киевската декларация или не. 

По думите му България е включена в документа по същия начин, както и останалите държави, които присъстват в него. "Ако отворите самата декларация, ще видите, че в началото е записано: "Ние, долуподписаните", след което са изброени имената и длъжностите на представителите. Посочено е, че те се събират на определена дата и място и се обединяват около конкретни цели", обясни той.

Според него аргументът, че липсва физически подпис, не означава автоматично, че България не е част от документа. "Не мисля, че тук има какво особено да се дискутира. Когато една държава иска да се разграничи от подобна декларация, това става чрез официална дипломатическа процедура", каза той.

И обясни: "Разграничаването от една декларация, както и присъединяването към нея, има съответна дипломатическа процедура. Ако искаме да се разграничим, трябва да бъде изпратена официална нота до страната домакин. В случая това означава Киев да бъде уведомен, че България денонсира своето участие, а след това да бъде публикуван нов екземпляр на декларацията, в който името на българския представител вече не фигурира".

"Или сме част от декларацията, или не сме", категоричен беше Георгиев. По повод твърдението на Велислава Петрова, че документът не е правно обвързващ, той коментира: "Правно обвързващо е много широко понятие. Често се използва като аргумент за всичко, което не ни харесва. Да, декларацията може да не е международен договор, но в нея има ясни политически ангажименти".

Според него значението на документа се определя и от неговото съдържание.  "В декларацията се казва, че страните се съгласяват и ще работят за Коалицията на желаещите, посветена на конкретни цели. Предишния ден премиерът е заявил друго, но по силата на хронологията и тежестта на действията може да се приеме, че последвалата декларация има по-голяма тежест от устното изявление", посочи той.

"Първо е казано: не сме в коалицията. След това обаче е приета декларация, в която България фигурира като участник. Това създава противоречие", допълни той.

На въпрос дали текстовете на международни декларации предварително се изпращат до държавите участници, Георгиев отговори: "Да, това е стандартна практика. Когато има подобни документи, техните проекти се изпращат предварително на страните, които се очаква да участват, за да могат да направят бележки или възражения".

По думите му, ако България не е била съгласна с текста, е имала възможност да заяви това предварително. "България спокойно е могла да каже: "Няма да се присъединим към текста на декларацията, ако в нея присъства определен елемент". Това е нормалният дипломатически процес", каза той.

Според него възражението трябва да бъде направено преди публикуването на документа."Има случаи, в които не се постига съгласие по заключителен документ и той изобщо не се публикува. Вместо това може да бъде издадено само изявление на председателя на съответния формат. Това сме го виждали и в рамките на Европейския съюз", обясни той.