ГЕРБ-СДС: Гоце Делчев ни завеща "да работим за България, понеже ние всички сме българи"

Уважаеми г-н председател,

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Днес България и всички българи по света отбелязваме една важна годишнина – годишнината от рождението на големия политиччески лидер, революционер и борец за свободата на българите от Македония и Беломорска Тракия Гоце Делчев.

Георги Делчев е роден на 23 януари по стар стил или 4 февруари по нов, през 1872 г., в град Кукуш, тогава в рамките на Османската империя.

Първоначално учи в българското униатско начално училище, а след това в българската екзархийска прогимназия в родния си град. След като я завършва, продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Там, благодарение на своя учител Константин Величков, младият Делчев се запознава с творчеството и политическата дейност на Христо Ботев, с когото години след това ще се идентифицира.

През 1891 г. Делчев приема българско поданство и е приет за юнкер във Военното на Н.В. училище в София. Едно училище, което е достъпно само за българи, като юнкерите полагат клетва за вярност, освен към държавата и към княза и династията. За съжаление само месец преди дипломирането си, той е изключен от училището, защото е посетил политически кръжок, нещо което е строго забранено за офицерите.

Както обаче обикновено се случва при големите фигури от историята, тази трудност наместо да му попречи, разкрива истинското призвание на Гоце Делчев, който решава да посвети живота си на битката за свободата на останалите под османска власт български земи и през 1894 г. заминава като екзархийски учител в Щип. Там той се среща с Даме Груев, един от основателите на Българския македоно-одрински революционен комитет, и е привлечен в организацията, на която по-късно става фактически ръководител.

От това време са останали неговите думи:

Дойде време да работим за България, понеже ние всички сме българи. Трябва да работим за България, защото тя ще дойде и ще ни помогне... а също и:

Трябва да се борим за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазим в тяхната цялост, като един етап за бъдещето им присъединяване към общото българско отечество.

През май 1903 г. четата, водена от Гоце Делчев се сблъсква с турски части край серското село Баница, като по време на последвалото сражение войводата ѝ е убит, един от най-тежките моменти в историята на ВМРО.

Смъртта на големия българин не слага край нито на легендата за него, нито дава покой на тленните му останки. Когато по време на Първата световна война Баница попада в границите на България, костите на Гоце Делчев са пренесени първоначално в Ксанти, после в Пловдив и накрая в София.

След преврата от 1944 г. обаче, новата комунистическа власт, следвайки антинационалната си политика за създаване на македонска нация, решава да предаде костите на Гоце Делчев на югославската република Македония. Макар тогавашният македонски премиер Лазар Колишевски да определя Гоце Делчев като (цитирам) „...един българин без значение за освободителните борби“, с течение на времето личността на великия войвода се превръща в един от фундаментите на новоизгражданата македонска идентичност, като за целта политическото му наследство е целенасочено фалшифицирано и преиначавано. Чак до наши дни, когато македонският президент Стево Пендаровски призна в интервю от 2019 г., че (отново цитирам) „Безспорна историческа истина е, че той се е определял като българин“, но впоследствие се отметна от думите си.

Откакто гробът на Гоце Делчев се намира в Скопие, той е задължително място за поклонение за всяка официална българска делегация, посещаваща македонската столица, като единственото необяснимо изключение беше направено от сегашния министър председател Кирил Петков.

Защо разказахме всичко това? Защо припомнихме за живота и каузите на Гоце Делчев? Не само за да почетем един велик българин от Македония, а и за да покажем важността на историята за нашето настояще. За да покажем, че само нация, която познава, почита и пази спомена за своите герои, може да бъде свободна и благоденстваща днес. И че общество, което си позволява да фалшифицира историята, да пренаписва съдбите на нашите предци не е, и няма как да бъде част от европейското семейство на споделени ценности.

Бог да пази България – родината на Гоце Делчев.