Харалан Александров специално за Zonanews: Морално падение в такива мащаби е тъжно и мъчително да се гледа

Интервю на Живка Кехайова

Какво се случи вчера в българската политика? Христо Иванов заяви, че не иска да е в коалиция, която прави България Малка. Атанас Славов (ДБ) също предупреди за преразглеждането на участието в коалицията, ако не се гласува военна помощ за Украйна. Корнелия Нинова препотвърди, че БСП излиза от коалицията, ако се гласува военната помощ. Иво Атанасов (ИТН) поиска оставката на Христо Иванов и прекратяване дейността на временната конституцонна комисия...

Противоречията в това управление са толкова много, идват едно след друго в такова темпо, че човек не успява да ги следи. Но това, което вчера стана е поредният ярък пример какво се случва, когато хора, които имат напълно различни ценности, принципи и идеи, се съберат заедно в името на конюнктурен интерес.

В момента, в който се изправят пред непреодолимо предизвикателство се разпадат и влизат в непримирим конфликт помежду си. Пример е за управление, базирано на лъжа. Голямата лъжа бе, че идват в името на борбата с корупцията - нещо, което последно интересува точно това правителство.

Ясно е, че всеки от учасниците има собствен дневен ред, който е непрозрачен и таен. И в момента, бъдат изправени пред необходимостта да вземат принципно решение за каквото и да е, те започват да се гънат, гърчат и осукват, защото става съвършено ясно, че скритите интереси са в конфликт с декларираните принципи, около които са конструирали идентичността си.

В този смисъл идентичностната политика, политиката, която те прави интегриран, която ти позволява да присъстваш в публичния живот устойчиво е в момента в остър конфликт с конюннктурния интерес на всяка цена това правителство да оцелее и то за всички участници в него. А всеки от тях иска да оцелее това управление, за да успее да си свърши онова, което си е намислил.

Но идва една граница и по-принципните политици, какъвто е Христо Иванов, явно вече са готови да защитават принцпите, в които са се клели и чрез които са мобилизирали симпатизантите си и около които контруират идентичността на партиите си.

Обратно - конюнктурните играчи, които искат максимално дълго да са закачени за управлението и да прекарат поне час по-дълго в него, са готови не просто на компромиси, а и на тежки отстъпления и вкарват партиите си в тази срамна и жалка агония, на която сме свтетели. Този процес е толкова мъчителен, че аз даже предпочитам да не го коментирам.

Морално падение в такива мащаби е толкова тъжно да се гледа и предпочтитам да си спестя такъв коментар.

Другото тъжно и мъчително е да наблюдаваме собственото си позициониране относно кризата в Украйна. Отново сме изправени пред цивилизационен избор като преди 30 години. Тогава го проиграхме още на първите избори и плащаме досега. Ако проиграем този, едва ли ще имаме друг шанс.

Цивилизационният избор не е шанс - предизвикателство е. Цивилизационният избор не е нещо, което правиш веднъж завинаги, а е нещо, което удържаш постоянно. И точно в критични моменти като този проличава дали изборът е автентичен, или е имитация.

И в момента проличава, че избортът ни е бил имитация. Бил е направен не заради важното, а само заради печалбите, които България, или нейният елит най-вече, може да има, ако се преструва, че следва ценностите на цивилизования свят.

А всъщност през всичките тези години руската пета колона, която е абсолютно навсякъде, включително в т.н. прозападни демократични партии си е следвала нейните икономически интереси и в резултатите от тази перверзия следват липса на интегритет, фалшив морал, този гърч в момента, когато дойде "време разделно".

Много е мъчително наистина да се анализира тази порочна сделка - да се правим, че сме част от Запада, а да си живеем по нашенски. И днес става ясно - ние сме в ЕС, искаме да сме в ЕС,  идеологически огромната част е в западната цивилизация, а в същото време икономическите и скритите политически интереси са руски.

Този възел трябва да се разплете вече. Не може да продължава повече. Трябва да изберем дали да сме с Путин, или с цивилизацията. Вече няма как да сме и с двете. Очевидно е, че за българските политици особено в това правителство, такъв избор е непостижим.

Тази коалиция и изцяло изградена върху тази измама и затова така се гърчи и разпада. Затова се опитва да "забрави", да отлага отново и отново истинския избор в името на краткосрочния конюнктурен интерес и максимално достигане до облагите, до които иска да стигне всеки неин участник.

Опитва се да скрие истинския избор, защото няма как да издържи на такова изпитание.

А без да преминем през изпитанието всички ние се разпадаме. Защото истинската разделителна линия става все по-дълбока, задава се нова "Студена война" и задължително ще трябва да изберем от коя страна сме.

Ще трябва всеки от политиците да каже най-накрая, ако обича, дали е част от руската пета колона, или е част от цивилизования свят. Както виждаме, в момента вече започват да се заявяват и много ясно виждаме кой кой е.

Нека попитам в контекста на Страстната седмица, в която сме сега: опирайки се на опита и десетилетните си наблюдения и анализи на българската политика, българските политици, на българите изобщо, можете ли да кажете кой ще бъде разпнат, кой ще възкръсне и това един и същ субект ли ще?

Много е рано да го кажем. В момента сме в Разпети петък - в най-голямата,  в най-мрачната дупка, в отчаяние и безизходица. Нека дочакаме Великден, за да видим какво ще се случи. Що се отнася до опита ми, аз по-скоро имам научен метод, с който изучавам нагласите, настроенията и тенденциите в обществото.

Политическите процеси всички ги наблюдаваме. Това, което мога да кажа е, че българското общество е много объркано в момента заради сбъркаността и предателството на елитите. И пак - сега отново сме изправени пред ужасяващото предателство на част от българските елити. Разбирате от кои сме разочаровни.

Няма как да сме разочаровани от Корнелия Нинова, защото тя винаги е била автентичната себе си. Но тези, които са твърдят, че са тук да направят България една цивилизована страна, а се държат по този безобразен начин, са голям срам и позор за тази нация.

Очевидно е вече за всеки един човек. За още по-голямо съжаление не е нещо изненадващо, защото една от характеристиките на българския политически елит е, че той няма интегритет. За да станеш водач, да се издигнеш, да влезеш в обръщения преминаваш през негативна селекция, за да си в тази корумпирана среда.