Ако изборите бяха днес, седем са формациите, които биха попаднали в парламента, като за две от тях кампанията ще е решаваща, показват данни от вълните на изследване на "Галъп интернешънъл" на ежемесечна база, като последните две вълни са съответно между 4 и 12 февруари (1011 души) и 7 и 15 януари (1010 души) по метода "лице в лице". Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Има и още няколко, които ще се надяват да доближат или дори преминат бариерата (особено ако тя е ниска заради очакваната по-ниска активност), или пък да се борят за субсидия.
Коалицията между ГЕРБ и СДС печели 25,8 на сто от онези, за които може да се очаква да гласуват и са решили за кого, следвани от БСП с 21,9 на сто. "Има такъв народ" е с 13,1 на сто, а ДПС е близо - с 12,4 процента. "Демократична България" е със 6,8 на сто, формацията около Мая Манолова - с 4,7 процента, а ВМРО е с 4,2 на сто. При последните две формации кампанията ще е решаваща за шансовете да са в Народното събрание, коментират анализаторите. Такива шансове може да получи и коалицията "Воля-НФСБ". Обобщеният резултат на изричните споменавания на двете партии е 2,7 на сто потенциален вот, но тепърва трябва да се види дали обединението на двете партии ще даде и бонус, или напротив, отбелязват от "Галъп". С над процент в борбата влиза "Възраждане", близо около един процент се движат и формации като АБВ, "Атака" и партията на Цветан Цветанов, според данните.
При всички подобни партии и коалиции решаваща ще е кампанията и не са изключени изненади, коментират анализаторите, като уточняват, че има и редица други формации в десетите от процента. Те подчертават, че данните са моментна снимка и не са прогноза за изборен резултат. Най-трудно за прогнозиране ще бъде участието. Данните в средата на февруари позволяват да се изчисли, че около 2,9 милиона души биха гласували, ако изборите са сега. На фона на условния предварителен избирателен списък това е около 43 на сто. Това е по-малко от активността в миналите избори, но отново следва да се напомни традиционната неяснота около избирателните списъци, посочват изследователите.
Правителството завършва мандата си с нива на доверие от 19 на сто и недоверие от 69 процента. Парламентът има доверие от 14 на сто и недоверие 73 процента. Двете институции са успели донякъде да преодолеят щетата по образа си от лятото и есента. Това "наваксване" обаче не е голямо и на фона на нивата на доверие в кабинета и Народното събрание в последното десетилетие, сега сме свидетели на едни от най-ниските, отбелязват анализаторите и допълват, че последните месеци са показали нива на популярност на двете институции, които за последно бяха засичани в края на мандата "Орешарски".
В този мандат армията имаше ръст на доверието, за да достигне в началото на тази година до най-високото в последните десетилетия ниво от 54 на сто доверие, при 28 процента недоверие. В края на този мандат полицията също завършва "на плюс". Традиционно при нея нивата на доверие и недоверие са сходни - около 40-50 на сто. На фона на много други институции у нас, това е добър атестат. В последния месец доверието там е 54 процента, а недоверието е 36 на сто.
.JPG?s=135896)
.JPG?s=215594)
