Кабинет "Желязков” или с профила му с плаващи мнозинства и нов сектор – "благополучие”

 Кой ще е новият премиер, ако Росен Желязков остане в парламента? И как изпълнителната власт да се съсредоточи след тригодишната управленска криза към сектор "благополучие", който е най-важен за българите - доходи, пенсии, образование и здравеопазване? В ГЕРБ се оглеждат внимателно за управленец с профила на предишния председател на Народното събрание, след като Бойко Борисов зададе онзи ден формулата - премиер, външен и военен министър от неговата партия плюс предложения от други политически сили. И някои от служебните министри в екипа "Главчев", добавят отлично запознати.

Оперативен човек, който е бил в изпълнителната власт, умее да потушава пожари и да общува с идеологически противници. Да е търпелив - към свои и чужди, издръжлив на медийни атаки, да има доверието на Бойко Борисов. Политик, който е интегратор, а не разделител.

Затова от дни във и извън централата на ГЕРБ обсъждат, че на тези условия отговарят едва неколцина сред тях освен Росен Желязков. Самият той започна от зам.-кмет на район "Лозенец" през главен секретар на Столичната община - първо при Стефан Софиянски, после при кметуването на Бойко Борисов. Бе главен секретар на Министерския съвет при аферата "Костинброд", за която съдът го оневини през 2015 г.

Съветник за развитието на електронното управление, оттам - в КРС, а девет месеца по-късно спешно поеме министерството на транспорта от подалия оставка Ивайло Московски. Една от политическите фигури в момента с най-голям опит като администратори. И, разбира се, бурните 372 дни начело на парламента, родил сглобката, в който председателят Желязков балансираше и между партньорите, и между тях и опозицията.

Бившият кмет на София Йорданка Фандъкова е била дълго не само в местната власт, бе и образователен министър. Работи сред критични мнозинства в столичния парламент и изнесе на гърба си тежки кризи заради инфраструктурни проекти, но завърши околовръстното на София, метрото, подреди града. Остави проекти за нови детски градини, рингове и пробиви. И уважение и у опонентите си, защото опитваше да не злепоставя никого и да превръща другия в съмишленик.

В този профил влиза и втора жена - Деница Сачева, която умее да се справя с кризисни ситуации. Тя е професионален PR, преди да стъпи в политиката и да отвоюва там своя територия. Сачева е сред първите служители на здравната каса у нас, 3 години зам. образователен министър, а после и зам. социален, преди да стане титуляр в така важното Министерство на труда и социалната политика в последния кабинет на Борисов. Закалена е в тристранната комисия в битките със синдикати и бизнес, а в парламента успя с общи законопроекти както с БСП - картата на висшето образование, така и с Христо Петров от ПП-ДБ за падането на тайната на осиновяванията. Като десен човек умее да общува с партии, които сега остават опозиция в парламента - ПП-ДБ.

Винаги, когато стане дума за премиер от ГЕРБ, в централата се обсъждат три имена. На Томислав Дончев и на кметовете на Стара Загора и Бургас. Дончев е бил вицепремиер на Бойко Борисов, увлекателен оратор е не само за актива на ГЕРБ. Враговете в собствената му партия обаче винаги лансират как може да седне в стола на Борисов, което пречи на габровеца да стигне първото стъпало както в ГЕРБ, така и в изпълнителната власт.

42-годишният Живко Тодоров май наистина е бил питан дали би влязъл в премиерския покер, но отговорът на кмета на Стара Загора, който не обича твърде първата линия, бил, че му е уютно като градоначалник.

А на бургаския Митко Николов вече дори не задават въпроса нито за премиерския, нито за президентския пост. Кметът категорично избрал морето пред жълтите павета.

А и в ГЕРБ неофициално споделят, че този път за премиер наистина ще е нужно малко повече от опит в местната власт. Защото правителство пред варианта избори, които лесно ще спечели нова политическа сила с познат лидер - Румен Радев, ще тревожи и власт, и опозиция в парламента. Факт е, че идеята на Бойко Борисов за оставане на служебното правителство на Главчев, но с министър-председател от ГЕРБ, лансирана в ПИК от неизвестено кого, е предизвикала бурна отрицателна реакция. И вътре в партията победител, но и сред евентуалните ѝ партньори. Най-вече в "Има такъв народ".

Затова и след този сондаж публично бе оповестена новата формула, в която трима водещи министри са задължително от ГЕРБ, а другите се договарят в консултации. За твърдо заявените позиции на външен и на военен министър партийци убедено споменават Даниел Митов и Христо Гаджев. Неофициално излизат и имената на най-много трима-четирима от настоящите служебни играчи.

На ГЕРБ допадали транспортният Георги Гвоздейков, който си вършел работата професионално, Евтим Милошев, който правел смислени неща в туризма и ги обяснявал на хората така, че да го разберат, икономическият Петко Николов, защото имал завиден управленски опит, което важало и за земеделския Георги Тахов, който идва от шефския пост във фонд "Земеделие". Иначе и още един служебен, но бивш се прокрадва в списъка - Асен Меджидиев, за здравеопазването.

Хората на Борисов подкрепяли усилията на Димитър Главчев, но са категорични, че профилът трябва да е друг, защото и ситуацията е различна. А източници от ИТН довериха, че самият Слави Трифонов е реагирал остро срещу идеята на своя бивш приятел, после политически враг, а сега вероятен партньор във властта Бойко Борисов за оставането на служебния екип като редовен.

Тв водещият осъзнавал 3 факта - че държавата трябва да има нормална изпълнителна власт, че ако ИТН стане част от нея, това ще е лебедовата песен за тази политическа сила, но и че формацията може да остави видима и положителна следа в едно подобно коалиционно правителство. За което Трифонов имал искрено желание. Затова и ИТН ще играе за повече от един министерски пост в сектори, които хората ще оценят, ако се правят добри и видими неща.

Партиите, влезли в парламента, са наясно, че българите ги бойкотираха в последните избори, тъй като никой не даде визия за т.нар. сектор "благополучие" - пенсии, доходи, образование, здравеопазване. Политическият дебат се затвори между лидерската любов и омраза. Анализът в ГЕРБ показва, че трябва да се мисли за нещо като техническо правителство с няколко задачи за определен период от време, което да се отчита публично буквално всяка седмица, за да има контрол и ефект.

А формулите май се свеждат до две - кабинет на ГЕРБ с ДПС плюс ИТН и плаващи мнозинства по отделни теми, или пък "технически" кабинет на малцинството. Тезата разви и експрезидентът Росен Плевнелиев в неделя. Дори довчерашният депутат от ПП-ДБ Настимир Ананиев, който сега остана извън борда, защото Кирил Петков избра да влезе от София (а от Перник депутат да стане Бойко Рашков), вече убедено проповядва - кабинет трябва да има, Борисов да не се бои.

Депутатите получават дата за първия звънец днес, за първите задачи - заварен списък. Най-спешни са законите - условие за втория транш по плана за възстановяване Спешни и дълго отлагани задачи стоят пред новото 50-о народно събрание, чието свикване президентът ще обяви днес. Първи в дневния ред на депутатите би трябвало този път да бъде планът за възстановяване и устойчивост, защото България още е далеч от получаването на втория и третия транш заради честите избори и темпа на работа между тях. Така спешен се явява Законът за личния фалит, както и този за защита на жалбоподателите - приет, но върнат от Еврокомисията и сега трябва да се пренапише и гласува отново.

Има да се решава и либерализацията на пазара на тока, след като преди изборите всички единодушно я отложиха за догодина, но подготовката изобщо не е започнала. Възможно е половината от 700-те милиона евро по вторият транш от плана да бъде удържан, докато страната не премине към свободния пазар на електроенергия, на което ЕК също много държи.

Чака се новият Закон за съдебната власт, който да уреди промените в конституцията, с които ВСС се раздели на прокурорски и съдийски и бяха ограничени правомощията на главния прокурор. А след всичките удължавания мандатът на настоящия ВСС изтича през септември, идва и изборът на нов главен прокурор. Предишното ръководство на правосъдното министерство написа проект, но юридическата общност опонира и вероятно ще бъде пренаписан.

Нагласата е да се изчака произнасянето на КС за промените в конституцията. А задачата да се изберат 11 кадровици в двата съвета, както и 10 съдебни инспектори и главен съдебен инспектор (чиито мандати изтекоха много отдавна) изглежда особено трудна, тъй като изисква 160 гласа мнозинство. Също с толкова трябва най-сетне да се излъчи комисията за противодействие на корупцията. На ред са и темите за Шенген и еврозоната, макар те да са по-скоро в полето на изпълнителната власт.

Източник: 24 часа