Категорично: България ще продължи да помага на Украйна във войната срещу Русия

Година и половина измина от началото на войната на Русия срещу Украйна. Първоначално Киев трябваше да бъде превзет само за дни, а руските войски трябваше безпроблемно да превземат стратегическите украински бази и с това да унищат отбранителните способности на своя съсед. Това обаче не се случи. Киев удържа своите позиции, а страната получи подкрепа от цяла Западна Европа и САЩ, за да продължи военните действия.

Разбира се, темата за това трябва ли България да помага на Украйна, или не се превърне в нова разделителна линия за обществото. Една част твърдо отстояват позицията, че България трябва да запази неутралитет на всяка цена, докато друга, че безвъзмездната помощ не трябва да спира.

Така в края на 2022 година Народното събрание задължи Министерския съвет да изпрати помощ към черноморската страна. Това провокира множество коментари от страна както на представители на законодателната власт, така и на изпълнителната. България по това време бе управлявана от служебния кабинет на Гълъб Донев, който следваше зададената от президента политика за ненамеса в конфликта. Според държавния глава и неговата администрация участието на страната ни, дори под формата само на помощ за украинския фронт, поставя под заплаха националната сигурност.

Радев неколкократно изразяваше позицията, че България трябва да спре подпомагането на Украйна и дори постави условие пред европейските партньори да дават ясна информация за това дали снаряди, произведени в България, няма да бъдат предоставени на украинците.

Така след първия транш, страната ни не даваше ясен отговор на международно ниво как ще процедира в ситуацията на разгръщане на бойните действия. ЕС подготви обща инициатива за закупуване на сняряди на стойност за около 2 млрд. евро. Служебният кабинет на Гълъб Донев отказа да се включи.

В началото на юни обаче двете най-големи политически сили в страната успяха да излъчат редовно правителство. Служебният кабинет постави като един от основните си приоритети задълбочаването на помощта към Украйна и с това даде ясен знак за отношението си спрямо случващото се на другия бряг на Черно море.

Кабинетът на Николай Денков, само три седмици след встъпването си, заяви, че ще изпрати втори транш военна помощ. Новият военен министър припозна като заплаха за националата сигурност на страната не заемането на страна в конфликта, а пасивността. Така в началото на тази седмица правителството одобри втори пакет военна помощ.

Съдържанието е поверително. Информацията, която Министерството на отбраната разпространи, е, че вторият транш е идентичен на първия и в него не са включени танкове или авиация. Стана ясно и че страната ще се присъедини към инициативата за на Европейския съюз за осигуряване на 1 млн. снаряда и боеприпаса към Украйна.

България все още не може да изпраща 155 мм снаряди, тъй като няма такава линия на производство, но Тагарев увери, че с европейско финансиране военнопромишлените комплекси може да стартират производството. Така страната ни би могла да се включи към общо 15-те фирми, които биха могли да осигурят този тип снаряди за украинския фронт.

Ясно бе и заявено, че нито един български военен няма да бъде пращан на фронта, каквито дълго време бяха спекулациите в обществените среди. Това, което обаче ще направи България, е да предостави възможност на до 60 военнослужещи лица от украинската армия да се подготвят на територията на страната.

Така, преди срещата на върха на НАТО във Вилнюс, България изпраща своя втори пакет военна помощ. Ясно бе подчертано, че решението на Народното събрание от миналия декември не дава срок за това колко помощ може да бъде изпращана и през какъв период от време. Министърът увери обаче, че вторият транш ще бъде изпращан в продължение на месеци поради логистични причини.

В края на миналата седмица Николай Денков направи съвместно изявление с генералния секретар на НАТО Йанс Столтенберг, на което увери, че Източния фланг на Сверноатлантическия пакт става все по-важен.

Предстои да стане ясно какви ще бъдат политиките на НАТО, които ще бъдат обсъдени и приети на срещата на върха в литовската столица. Към този момент обаче прозападния курс на страната ни изглежда гарантиран, а задълбочаването на подкрепата на страната ни към Украйна основен приоритет на редовната власт.

Самуил Иванов, Фокус