Кирил Петков излъгал, че няма двойно гражданство

Министърът на икономиката Кирил Петков е излъгал, че няма двойно гражданство, съобщава "Труд". В декларацията, която е подал в президентството преди съставяне на служебното правителство, Петков не е отбелязал, че е канадски и български гражданин и като такъв няма право да бъде български министър. На "Дондуков" 2 са се доверили на декларацията на Петков и не са я проверявали, твърди източникът.

"Аз дори не съм подавал документи за това гражданство. То е придобито от мен заради моите родители. Направил съм всички стъпки по административен път, за да се откажа от него". Това заяви по NOVA днес министърът на икономиката по повод казуса с двойното му гражданство. В понеделник Конституционният съд образува дело по случая, сезиран от ГЕРБ-СДС, а Петков не бе допуснат до участие в КСНС при президента, защото бил чужд гражданин, по думите на лидера на ДПС Мустафа Карадайъ.

Искаме да се уставни ясно имал ли е двойно гражданство към момента на назначаването служебният икономически министър Кирилов Петков, заяви зам. председателят на ГЕРБ Даниел Митов и допълни, че с една молба пред нотариус не може да се прави отказ от гражданство. Според Митов е нужен акт на съответното правителство.

"Имах двойно гражданство. Баща ми и майка ми емигрираха отдавна в Канада, аз отидох там на 14-годишна възраст. Придобих автоматично гражданство, след като баща ми го придоби, но се чувствам българин. Направих отказ от канадското си гражданство доста преди да стана министър - още когато разбрах, че има шанс да стана", това обяснение даде Петков преди дни по време на един от многобройните си гастроли по националните телевизии.

Петков направи днес и свое тълкуване на решение №15 от 1995 г. на Конституционния съд, взето по повод двойното гражданство на лидера на Бизнесблока Жорж Ганчев. Според Петков "чуждото гражданство на едно лице е въпрос на собствен избор. То не е външно натрапено качество на българския гражданин. Когато той желае да участва в упражняването на властта в България, достатъчно е да се освободи от чуждото си гражданство и да запази само българското".

Ето обаче какво са записали топмагистратите в решението на КС от 13 април 1995 г., след което Жорж излетя от 37-то НС:

"Поради публичноправния характер на института за гражданството, свързан със значими правни последици, без правно значение е субективната преценка на кандидата за народен представител по въпроса за придобиване и загубване на гражданството на друга държава. Не е достатъчно да са налице материалноправните предпоставки за освобождаване от чуждо гражданство. Необходимо е да е осъществена предвидената със закон процедура, която завършва с издаване на съответен държавен акт".

Ето този съответен държавен акт от Канада го няма, въпреки че Петков се бил отказал от гражданството ѝ. Отказът му бил нотариално заверен, но нямал потвърждение от канадските власти, очаквал го до дни, а от външното министерство изпратиха запитване дали Петков е имал канадско гражданство към момента на назначаването му. Според правилата, отказ от канадско гражданство се прави след попълване на декларация от страна на заявителя. След това държавните органи в Канада трябва да вземат решение дали ще уважат заявлението или не. Процедурата трае до 6 месеца, защото може документите да са непълни или да има нужда от изясняване на обстоятелствата.

Чл. 110 от Конституцията е категоричен: Членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители. Тези условия са посочени в чл. 65, ал. 1: За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.

За първи път казус с двойно гражданство възникна през ноември 1992 г. след падането на първото правителство на СДС на Филип Димитров и провалът да се състави второ синьо правителство. БСП номинира за премиер политическия емигрант Петър Бояджиев, бивш политзатворник. Оказа се обаче, че Бояджиев е с двойно гражданство - българско и френско, въпреки че твърдеше, че се бил отказал от френското. Президентът Желев обаче му връчи мандата, френското гражданство бе доказано и Бояджиев дори не представи кабинет.

Два месеца и половина след изборите на 18 декември 1994 г. главният прокурор Иван Татарчев сезира Конституционния съд за американското гражданство на българския депутат Жорж Ганчев. Дори когато Татарчев съобщи, че според писмо от посолството на САЩ в София от 31 януари1995 г. той все още е с американско гражданство, Ганчев твърдеше, че е жертва на синьо-червената мъгла. Жорж Ганчев стана депутат в 37-то Народно събрание, бе избран дори за председател на Комисията за ТВ и радио, канеше се да прави закон за печата и да вкарва главни редактори в затвора, но с решение 15 КС касира избора на лидера на Българския бизнесблок и неговите правомощия бяха прекратени на 13 април 1995 г. поради двойното гражданство.

Двойното гражданство стана причина Върховният съд да не допусне до президентските избори през 1996 г. роденият в Ню Йорк кандидат на БСП Георги Пирински. Заради американското си гражданство Пирински не бе служил в редовете на БНА. После твърдеше, че се е отказал от него през 1974 г. Изискването кандидатът да е роден в България бе записано в Конституцията през 1991 г. от хардлайнерите в БСП заради Андрей Луканов, който е роден в Москва.

Бившият цар Симеон II никога не е губил българското си гражданство. На 25 май 1996 г. той се завърна в България и поиска да се кандидатира за президент през 2001 г. Но в Конституцията пише, че кандидатът трябва да е живял в България през последните 5 години. По искане на 75 депутати КС изтълкува, че кандидат-президентът трябва да е пребивавал "фактически и трайно на територията на страната през повече от половината от всяка от петте години, предхождащи президентските избори". С това тълкуване царя бе отрязан. Смяташе се, че това са направили хората в КС на тогавашния президент Петър Стоянов, за да попречат на Симеон да му бъде конкурент.