Конституционната комисия се събира извънредно заради промените в основния закон

Конституционните промени ще бъдат гласувани на второ четене в пленарната зала на 19 декември, когато парламентът ще се събере извънредно с цел ремонт на основния закон на страната. За разлика от останалите закони в страната, Конституцията се променя не с две, а с три гласувания. Намеренията на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС са това да стане преди Коледните празници. Основните промени предвиждат съдебна реформа, ограничаване на президента при съставянето на служебно правителство и отпадане на забраната министри и депутати да нямат двойно гражданство.

Една от най-спорните поправки е свързана с фигурата на президента и служебните правителства. След като през последните години Румен Радев на няколко пъти състави свои кабинети, сега се предлага при липсата на редовно правителство да се избира служебен министър-председател между председателя на Народното събрание, управителя на Българската народна банка или председателя на КС, а по предложение на кандидат-премиера ще бъде сформиран и самият служебен кабинет.

В проекта е заложено редуциране на парламентарната квота във ВСС до една трета от състава (петима членове) от 15-членен орган. Осем членове следва да се избират пряко от съдиите, като представляват различните нива на съдебната система (районно, окръжно, апелативно, върховно), а председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) са членове по право. Според проекта, ВСС се председателства от председателя на ВКС, а в негово отсъствие — от председателя на ВАС, пише Дарик.

Предвидено е в Прокурорския съвет превес да имат представителите на парламентарната обществена квота, като целта е да се засили общественият надзор върху дейността на прокуратурата, да се гарантира нейната независимост, но и отчетност, както и да се гарантира по-голямата независимост на редовите прокурори чрез намаляване влиянието на главния прокурор.

В законопроекта е записано Прокурорският съвет да бъде от десет членове, от които шестима са избирани от Народното събрание; двама - пряко от прокурорите, един - от следователите, и един - от главния прокурор, като член по право. Предлага се функциите на прокуратурата да се съсредоточат основно в наказателното правораздаване, като се ограничават правомощията на главния прокурор. Въвежда се и елемент на децентрализация на прокуратурата.

Предвижда се и уреждането на индивидуална конституционна жалба, така че всеки един български гражданин при определени условия да има възможност пряко да се обърне към Конституционния съд в случаите, когато правата му са застрашени или уредени по начин, който не съответства на Конституцията.