КС отказа да разглежда искането на БСП и "Възраждане" да се обяви за противоконституционно решението за военната помощ за Украйна

Конституционният съд отказа да разгледа искането на БСП и "Възраждане" да обяви за противоконституционни двете решения на парламента за оказване на военно-техническа помощ на Украйна. Това става ясно от решение на КС, след като с 9 гласа "за" и един "против" отклони искането на двете партии и прекрати производството по делото.  Определението е подписано с особено мнение от докладчика по делото Янаки Стоилов, който е в КС от квотата на президента.

През януари т.г. 50 депутати от БСП и "Възраждане" сезираха КС заради решенията на парламента от 3 ноември и 9 декември 2022 г. за предоставяне на военно-техническа помощ на Украйна. Левицата твърдеше, че одобрените от Народното събрание текстове в решението противоречат на Конституцията, тъй като служебният министър на отбраната е подписал споразумение, в което пише, че анексите към него не подлежат на ратификация в парламента.

Председателят на БСП Корнелия Нинова призова от парламентарната трибуна президента Румен Радев да наложи вето на приетия законопроект, но той обнародва решението за военната помощ с аргумента, че "съгласно нормативната уредба, налагането на вето не може да променя текстове по сключен вече международен договор. Тоест - ветото е абсолютно безпредметно".

Проруската партия "Възраждане" пък твърдеше, че с решението за военната помощ България се въвлича в потенциален военен конфликт извън границите на Украйна. 

"Като взема предвид ефекта, който приетите от него актове (решенията на парламента за помощта, б.а.) имат включително върху политическия процес, Конституционният съд намира, че намесата му по отношение на такива "документи" (според израза на вносителя) на политическите институции, в които се проектира формираната от тях позиция за приоритета на ценностите и конкретизирането на целите на външната политика в определен политически контекст, не следва да бъде ангажирана. Това във висока степен се отнася до условията на сложно постижим баланс в отношенията на представителното учреждение и едно служебно правителство, чиято политическа отговорност е трудно осъществима спрямо конституционно зададените стандарти в парламентарното управление", се казва в определението на КС.

Съдиите смятат, че да се произнесат по двете решения за Украйна ще е пренареждане на определените от политическа институция ценностни приоритети и политически цели. "Навлизането на конституционната юрисдикция в това пространство на свобода на преценка означава да бъде пренаписан политическият дневен ред извън волята на суверена, който го задава чрез парламента и за който суверенът може да търси политическа отговорност от тези, които упражняват възложената им от него с акта на избора държавна власт", заявява КС.