Местан готви завръщане на ДОСТ в активната политика

Седмица след парламентарните избори, въпреки обявените данни и по райони с малки изключения анализаторите (политолози, социолози, психолози, антрополози, журналисти и пр.) не успяха да дадат що-годе вярна оценка за резултата на ДПС. Зомбирани от клишето за добре организираното, почти военизирано, с твърд и послушен избирател ДПС, анализаторите така и не са видяли ускорената ерозия на традиционната електорална база на тази партия, която тя компенсира с агресивно купуване на гласове в райони, където не живеят турци и мюсюлмани или делът им спрямо общото население е в границите на 0,1% до 0,3%.

 

Провокиран съм да представя този анализ от абсолютно несъстоятелните твърдения на уж водещи медии и умове, че ДПС са взели само толкова гласове, колкото им трябват. От повече нямали нужда и затова ги били дали на Слави Трифонов.

Третирането на избирателите като чувал с картофи е обидно за Слави и още по – обидно за избирателите.

Истината е доста по-различна и, убеден съм, Доган си дава болезнена сметка за нея. Той се проваля на два последователни парламентарни вота. През 2017г. ДПС реализира исторически най-слабия си резултат от 1990-та година насам. На последните избори (04.04.2021г.) резултатът е още по-лош. Заключението е вярно независимо от факта, че Сараите формално качват 20 000 гласа в сравнение с 2017 г. - от 315 000 на 335 000.

 

Сериозният анализ на вътрешната сруктура на вота, т.е. на (как беше?) “морфичния резонанс на избирателя”, очертава една далеч по-тъжна и грозна картина. И ако трябва да продължим с „философемите“ – резултатът от 04.04.2021г. очертава дълбока асиметрия между:

Първо - лек количествен ръст;

Второ - ускорена качествена загуба на традиционен избирател.

Тези две противоположни тенденции си заслужава да бъдат анализирани поотделно.

Откъде идват гласовете на този лек количествен ръст?

Имам лоша новина за Доган – не идват от ДОСТ!

 

Прилагам сравнителна таблица с резултатите на ДОСТ и ДПС (2017г.) и само на ДПС (2021г.) в 13 избирателни района, които формират около 80% от вота за ДПС.

2017 г. 2021г.

                   ДОСТ     ДПС       Общо     Само ДПС

Кърджали    18 718   38 940    57 658    44 999

Шумен          6 644   17 633     24 277    16 139

Разград         4 472   20 358     24 830    20 928

Търговище    4 257   20 000     24 257    18 753

Силистра       2 945  13 510     16 455    14 087

Добрич          2 739   8 390      11 129     6 503

Хасково         4 228  14 573     18 801    14 782

Смолян          1 609  10 447     12 056    11 056

Благоевград   3 661  20 880     24 541    20 812

Бургас          10 280  19 890     30 170    22 081

Варна            1 712    13 060    14 772    11 156

Пловдив обл. 4 048    9 619      13 667    10 833

Ловеч               442    9 619     10 061      6 188

Общо           65 755  216 919   282 674  218 317

 

ДОСТ не се регистрира за тези избори, но над 100 000 нейни избиратели от 2017г. не се върнаха и няма да се върнат в ДПС, защото разочарованието им отдавна е преминало в истинско отвращение. Затова и тези 4600 гласа вповече в Кърджали не са от местните хора , а по линия на избиратели, дошли с автобусите от Бурса, Измир, Истанбул и Тракийската част на Република Турция, за да упражнят конституционното си право на глас. Въпреки тази подкрепа от Турция за пръв път от 31 години насам ДПС има само 3-ма депутати от Кърджали. Символично губи четвъртия. Обяснението е просто, но болезнено – след създаването на ДОСТ ДПС губи огромна част от традиционния си избирател и гласовете от Турция не могат да компенсират тази загуба.

 

Стратегическият принос на ДОСТ, останал неоценен от анализаторите, е, че възпита в довчера монолитното електорално тяло на ДПС такава култура на отговорно, алтернативно гласуване, която дава своите плодове дори когато ДОСТ не е пряк участник в едни или други избори. Кризата в ДПС произтича от друго. В общността на турците и мюсюлманите текат естествени процеси, които ДПС не е в състояние да спре. Появява се критична маса младо поколение, което отхвърля ярема на Сараите и търси алтернативно, истинско демократично политическо представителство.

 

Това с особена сила важи за избирателите, потърсили прехраната си на гурбет в Западна Европа. На тези парламентарни избори ДПС получи едва 3% подкрепа от над 100 000 икономически мигранти в Европа от етнически смесените райони.

Романтичният период, когато турците и мюсюлманите гласуваха безкритично и безалтернативно за ДПС, остана безвъзвратно в миналото. За да компенсира естествения отлив на традиционен избирател и в отчаян опит да запази политическата си тежест и задкулисна власт, без които са невъзможни корупционните му схеми, бизнес-крилото на Сарайското ДПС разработи стратегия за разширяване на дела на купения вот. По показател купени гласове ДПС безспорно е най-успешната партия. В това отношение дори ГЕРБ са просто аматьори.

 

Прилагам още една сравнителна таблица, която показва как се променя вотът за ДПС в определени райони, в които не живеят етнически турци и мюсюлмани или техният брой спрямо общото население е незначителен. Сравнението е между последните парламентарни избори (2021г.) и първите избори от 1991г. - 1994г.

 

Изб. Район 91г. - 94г. 2021г. Разлика

Монтана oт 0 до 10 гласа 8 636 +8 500

Видин oт 0 до 10 гласа 3 433 +3 400

Враца oт 0 до 200 гласа 8 107 +8 000

Кюстендил 0 гласа 1 036 +1 036

Перник 0 гласа 636 +636

Общо: oколо 200 гласа 21 848 +21 572

 

Т. е. само в тези пет области делът на купения вот се равнява на два депутатски мандата. С това купеният вот за ДПС далеч не се изчерпва. Наблюдаваме го и в други избирателни райони като Ст. Загора, Пазарджик, Ловеч, Хасково, Плевен, Варна, Сливен, Пловдив град, Русе, Ямбол, София област и пр. Особено показателни са примерите със Ст. Загора, Пазарджик, Плевен и Ловеч. От 1990г. До 2009г. с изключение на Варна това са избирателни райони, в които ДПС събираше подкрепа от традиционни избиратели в границите от 3 до 5 хиляди гласа, за разлика от последните избори, например в Ст. Загора, където гласовете от средно 4 000 се увеличиха на близо 18 000. Същата картина се отнася и за Пазарджик, както и за Ловеч, Плевен, Хасково и др. макар и не в такива драстични мащаби. На другата крайност стои Кърджали, където подкрепата за ДПС през първите години на прехода достигаше до 70 – 80 хиляди гласа, а сега се сви наполовина.

 

С други думи, възникналата през 1990г. като политическа партия ДПС, през последните години завърши процеса на трансформирането си в откровен корупционно-корпоративен субект, който все повече ще разчита на купени гласове. Като извадим близо 40 000 гласа от Турция (когато са за ДПС, тези гласове не са намеса във вътрешните работи и не застрашават националната сигурност на България) и близо 100 000 купени гласове, политическата база на ДПС от гледна точка на традиционен избирател се е свила под 200 000 гласа при над 1 милион български граждани – етнически турци и мюсюлмани. Останалите търсят своето истински демократично алтернативно политическо представителство. За съжаление, системните български партии от демократичния спектър все още не са осмислили стратегически небходимостта да интегрират тези български граждани.