Минималната заплата става 50% от средната през 2024 г., решиха народните представители

Минималната работна заплата (МРЗ) за страната ще бъде в размер на 50% от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. Точният размер на МРЗ ще се определя до 1 септември на текущата година. Това решиха депутатите окончателно с приетите на второ четене изменения в Кодекса на труда. "За" измененията гласуваха 159 народни представители, нямаше против, а 44 се въздържаха.

Заплатата няма да намалява, защото според приетите текстове размерът ѝ няма да може да е по-нисък от определения за предходната година. Депутатите отхвърлиха предложение на левицата, формулирано като редакционна поправка, законът да влезе в сила от 1 юли 2023 г. Председателстващият заседанието Йордан Цонев отбеляза, че новата формула ще влезе в сила от началото на 2024 г.

Искрен Арабаджиев от "Продължаваме Промяната" отбеляза, че идеята на законопроекта е да въведе предвидим механизъм за определяне на минималната работна заплата. Според Арабаджиев обвързването със средната работна заплата ще доведе до по-голяма подкрепа и по-справедливи възнаграждения.

Севим Али заяви, че ДПС ще подкрепи предложението размерът на минималната работна заплата да е 50% от средната работна заплата и е за създаването на такъв механизъм. Той отбеляза, че в България между 650 и 700 000 души работят на минимална работна заплата, от които 40 хиляди са в публичния сектор.

Деница Сачева от ГЕРБ-СДС заяви, че за да се спрат различните спекулации, са оттеглили предложението си за "брутна минимална работна заплата" и са предложили отпадане на думата брутна.

На първо четене депутатите приеха минималната работна заплата да се определя като "брутна минимална работна заплата". Това предизвика критиките на левицата, че с вкарването на понятието брутна отпада клас прослужено време и реално доходите вместо да се увеличат ще бъдат по-ниски.

Георги Свиленски от "БСП за България" отбеляза, че след 41 опита най-накрая този кодекс ще се гледа. Той припомни, че волята на народните представители при приемането на законопроекта на първо четене е била минималната работна заплата да бъде 850 лв.

Корнелия Нинова благодари на синдикатите за присъствието им по време на дебата. За нас тази тема е традиционна, последователна, и в годините на управление, и в опозиция, каза тя. 

Профсъюзите с резерви

Приетата формулата за изчисляване на минималната работна заплата е стъпка в правилната посока, но фиксирането ѝ като 50% от средната брутна за страната противоречи на директива на Европейския съюз. Тази позиция изразиха пред журналисти в парламента представители на КНСБ и КТ "Подкрепа". От синдикатите също така настояват за увеличение на минималната работна заплата от 1 юли с приемането на бюджета за 2023 г.

Главният икономист на КНСБ Любослав Костов обясни, че самото фиксиране на заплатата в размер на 50% от средната противоречи на директивата, в която пише, че това трябва да бъде минимумът, уточни Костов. Настояваме още от 1 юли с приемането на бюджет 2023 да има ръст на минималната заплата, добави икономистът. По думите му формулата е правилна, но отговаря само на една част от Директивата за адекватни минимални работни заплати.

Според Ваня Григорова от КТ "Подкрепа" също повтори, че не е редно минималната заплата да бъде точно 50% от средната брутна такава. Това означава, че се обезсмисля социалният диалог в Национален съвет за тристранно сътрудничество, коментира Григорова. Според нея този текст ще бъде променен, когато се транспонира цялата директива, защото ѝ противоречи.