Това е първата голяма френска риба, която Владимир Путин успява да улови в мрежите си. Очаква се бившият премиер Франсоа Фийон да се присъедини към борда на директорите на "Зарубежнефт", петролна група, изцяло собственост на руската държава, пише в свой анализ френският ежедневник Le Figaro. Предложението му е направено с указ на руското правителство, подписан от премиера Михаил Мишустин. До този момент Кремъл, за да си купи политическо влияние, хвърляше въдица предимно в австрийски и германски води. Австрия е страната, която осигурява най-голям брой бивши висши чиновници за руските икономически и политически проекти.
Бившият консервативен федерален канцлер (2000-2007) Волфганг Шюсел се присъедини към борда на директорите на "Лукойл", най-голямата петролна група в Русия, през 2019 г. Алфред Гузенбауер, бивш канцлер (2007-2008 г.) и лидер на Австрийската социалдемократическа партия, е член на "Диалогът на цивилизациите", организация, основана от близък приятел на Владимир Путин, бившият офицер от КГБ Владимир Якунин, за насърчаване на интересите на руската външна политика в Европа.
Бившият консервативен министър на финансите (2014-2017) Ханс Йорг Шелинг е консултант на газопровода "Северен поток 2" от 2018 г. Бившият социалдемократически канцлер (2016-2017) Кристиан Керн е член на съвета на директорите на "Руските железници" от 2019 г. И накрая, бившият министър на външните работи (2017-2019 г.) Карин Кнайсъл, която покани Владимир Путин на танц по време на сватбата си с бизнесмен през 2018 г., беше назначена за член на борда на директорите на петролния гигант "Роснефт".
Защо Австрия? "Без съмнение, защото това е неутрална държава, която не е член на НАТО, която има силно развит банков и енергиен сектор и има известна толерантност спрямо авторитарните режими", обяснява Антон Шеховцов, директор на Центъра за демократична интеграция във Виена и автор на книгата "Черно танго", посветена на връзките между Русия и крайната западна десница. Той добавя още: "Външната политика не е много важна за австрийците. Те са готови да си сътрудничат с всички, ако това е в техен интерес, особено с Китай и Русия. И особено ако Германия - с която те споделят една и съща политическа линия по отношение на Русия го поиска".
Понеже в Русия Германия се счита за една от основните нишки на политическото и икономическо влияние на Москва. Това е мястото, където Кремъл направи най-големия си улов - бившият социалдемократически канцлер Герхард Шрьодер е в надзорния съвет на "Северен поток" от 2005 г. и председател на борда на "Роснефт" от 2017 г. Именно там той вербува, за да го постави в управлението на "Северен поток" и борда на директорите на "Роснефт", бившия агент на ЩАЗИ Матиас Варниг, който се сприятелява с Владимир Путин по времето, когато последният е офицер от КГБ в Дрезден. Двамата мъже символизират личните връзки между Германия и Русия. Връзките им с Владимир Путин косвено засенчват Ангела Меркел, която се бори докрай за наказателно преследване срещу "Северен поток 2", въпреки съпротивата на много европейски страни, включително Франция.
Чрез вербуването на известни бивши европейски политици Владимир Путин затвърждава престижа на големите руски държавни компании. Но преди всичко той купува политически мрежи и влиянието, което бившите чиновници все още упражняват в страната си. Отчасти под влиянието на Герхард Шрьодер и Матиас Варниг, германските бизнесмени заеха позиция срещу санкциите, наложени на Русия. "С Европа Москва предпочита да преговаря за цената на влияние и контактите на личността, вместо да залага на готовността на политиците за диалог, разглеждана като белег на слабост. Русия смята за по-ефективно да купува влиянието на отделни хора, отколкото да се ангажира с Европа, която няма амбицията да упражнява господстващо положение в света ", казва Антон Шеховцов. Отскоро Кремъл набира и политици, считани за дребни риби в техните страни, като бившия австрийски министър Карин Кнайсъл, която няма нито мрежи, нито влияние.
"Посланието на Кремъл е ясно: можете да се присъедините към нас дори без мрежи. Не е нужно да сте известни, просто трябва да имате благоприятна нагласа към Русия, например да агитирате за отмяна на санкциите", анализира авторът на "Черно танго." Стратегията не работи толкова добре обаче с Париж и Рим. В Италия единственият истински приятел на Владимир Путин, Силвио Берлускони, все още е действащ политик. Във Франция Кремъл беше вербувал през 2018 г. банкера Жан-Пиер Тома, бивш "Г-н Русия "на Никола Саркози, начело на алуминиевия гигант Русал. Но месец по-късно беше принуден да напусне поста под натиска на Съединените щати, които поискаха напускането му, за да отменят санкциите срещу компанията. Предстои да видим кои ще бъдат следващите европейски мишени на Владимир Путин.
Преди няколко дни с подобна статия излезе и германският "Ди Велт", който отправи предупреждение, че Русия активно прониква във френския елит. Германският вестник даде пример отново с бившия министър-председател на страната Франсоа Фийон, който наскоро беше номиниран в борда на директорите на "Зарубежнефт". Любопитното е, че малко хора в родната му страна са възмутени от такава "липса на лоялност" и "откровено предателство", възмущават се авторите на статията Павел Локшин и Мартина Майстер.
Фийон се превърна в своеобразен "френски Герхард Шрьодер", продължава изданието. И е възможно по този начин Кремъл да получи достъп до най-високите ешелони на властта в страната и сега елитите да станат неговата "нова плячка", тъй като през 2017 г. експремиерът почти стана президент. Той дори водеше социологическите проучвания, но се оказа, че е назначил жена си за негова фиктивна асистентка в парламента и й е изплащал огромна заплата. Оттогава Фийон се фокусира върху това, което прави най-добре: печеленето на пари. В същото време той осигурява на Москва влияние върху страната си, като говори, например, срещу антируските санкции.
И той не е сам, защото в Кремъл има твърде умни хора, които " не залагат само на един кон", продължава изданието. Определени политически сили поддържат тесни връзки с Москва. Например "Националното обединение" с лидера си Марин льо Пен. Тя има добри шансове да стигне до втория тур на президентските избори през април 2022 г., отбелязват авторите на статията. В същото време нейната победа може да засегне целия ЕС. Вече има спекулации, че тя ще назначи Тиери Мариани, "откровен поддръжник на Путин", както и на сирийския лидер Башар Асад, за неин външен министър. В отговор на критиките за близостта му с Москва той казва, че Кремъл не е враг за Франция: "Не е нужно да бъдем кученце на САЩ".
Експертите смятат, че целта на влиянието на Кремъл върху Франция е да подкопае сближаването на НАТО, да унищожи Европейския съюз, както и западните общности чрез отслабване на политическата воля на елитите и дезинформиране на населението, пише Фокус. Москва иска да подкопае доверието в демокрацията и да дезориентира гражданите на ЕС. През 2017 г. Русия извърши информационни и хакерски атаки на изборите във Франция, твърди вестникът. Всичко това ще се повтори следващата пролет. В тази връзка Париж обяви създаването на агенция за борба с дезинформацията, която ще покаже на политици, дипломати и журналисти как фабриките за тролове организират определени дискусии в социалните мрежи.
И с тези методи Москва е в състояние да постигне целите си, тъй като наскоро европейските лидери не можаха да се договорят за провеждане на преки преговори с Путин. И докато германският канцлер Ангела Меркел настоява за общ европейски отговор на "хибридните атаки" на Русия, други политици не само не се страхуват да си имат работа със стопанина на Кремъл, но и демонстративно поддържат "изгодно приятелство" с него.
.jpg?s=46693)
.JPG?s=113196)
.JPG?s=156649)
-1.JPG?s=139900)
.jpg?s=139211)
.JPG?s=156649)
.jpg?s=46693)
.JPG?s=192606)
