ПП-ДБ препънаха в последния момент по-високите втори пенсии

Въвеждането на т. нар. мултифондове, които трябваше да доведат до по-високи втори пенсии, изненадващо претърпяха провал при второто четене на текстовете в Кодекса за социално осигуряване. Причината бе политически пазарлък от ПП-ДБ в последните минути, които бе направен в зала от Венко Сабрутев. Така за трети път помените в КСО забуксуваха в парламента, а те се дискутират повече от 10 г.

Той настоя за отпадне текстът, според който частните фондове ще могат да инвестират в "корпоративни облигации, издадени или гарантирани от банки с над 50% държавно участие, с цел финансиране на дългосрочни и средносрочни инфраструктурни проекти". Той се притеснява, че въпросните инвестиции ще минават през Българската банка за развитие. Този текст не е нов и съществува и сега в КСО. Предложението на ГЕРБ бе той да се разшири, като се позволяват и инвестиции в инфраструктурни проекти, които се търгуват на фондова борса в ЕС.

В комисия това предложение бе подкрепено от ПП-ДБ, а в зала те изненадващо поискаха то да отпадне. Предполагаме ,че без нашата подкрепа този законопроект няма да мине, каза Сабрутев. В Европа редица проекти са се реализирали точно с инвестиции то пенсионните фондове - летището в Ротердам, магистрали в Гърция и Франция, а датските пенсионни фондове инвестират 10% от активите си в офшорни вятърни паркове, соларни централи и преносни мрежи в цяла Европа. Във Великобритания и Нидерландия пък се инвестират пари в студентски градчета и болници. 

И докато "Възраждане" са против въвеждането на мултифондовете от години, то позицията на ПП-ДБ днес бе изненадваща. От БСП отново критикуваха таксите. А бившият социален министър Борислав Гуцанов дори обяви, че следващата седмица ще премести парите си от УПФ в НОИ. 

Това доведе по половин часова почивка, а след нея отлагане поиска  шефката на социалната комисия в НС Деница Сачева. Това бе прието със 129 гласа "за", като ПП-ДБ бяха "против". Депутатите от МЕЧ гласуваха въздържал се и "против"

Венко Сабрутев от ПП-ДБ направи обратното предложение. Няма как да сложим като заложник цялата реформа за два конкретни текста - дали ще се инвестира в инфраструктура с наши средства и дали тези пари няма да минават през ББР, каза още той. Призова да се махнат тези два текста и да се гласуват хубавите неща.

В момента тази реформа е заложник на два текста, които ГЕРБ и ДПС искат да бъдат инвестирани в ифраструктурата, а вторият според текст е парите да минават през ББР. Ако вие ("Възраждане", бел. ред.) бяхте гласували против ГЕРБ и ДПС, то реално тази реформата нямаше да мине. Затова бих искал най-учтиво да ви помоля да имате разбиране какво се случва във залата, каза още той.

Това е дълго чакана реформа, която трябва да бъде, каза Елисавета Белобрадова от ПП-ДБ.

Разработени над 250 сценария и 500 хил. симулации, за да предложим най-доброто с най-добри международни практики, обясни Диана Йорданова – зам.-председател на Комисията за финансов надзор (КФН). И съобщи, че само през последните 10 г. доходността е била 7 млрд. лв. (около 3,5 млн. евро), въпреки трите големи кризи - през 2018 г., последвалата пандемия от COVID-19 и войната в Украйна. При това пенсионните фондове са успели да се покрият разликите само за 2-3 месеца.

Симулациите на КФН показват, че при максимално консервативен подход доходността е до 6% на годишна база, като е отчетена инфлацията и при едва 3% увеличение на работната заплата. Дори най-консервативният модел ще дава пенсия от 763,45 евро, което ще е двойно повече от сега. Освен това сега има 6 гаранционни фонда, а с новите текстове те ще станат 11.

Какво предвиждаха промените?

Основният момент е всеки универсален фонд да има три подфонда - динамичен, балансиран и консервативен. В динамичния подфонд се предлагаше да влизат хората до 50 г. Това бе предложено да става служебно, освен ако човек изрично не поиска да е в по-консервативен подфонд. След 50 г. хората трябваше да бъдат прехвърляни към балансиран подфонд.  3 г. преди пенсия всички трябваше да влизат в консервативен фонд, където в акции ще могат да са само 25% от активите. Това трябваше да са единствените осигурени, които няма да имат право на личен избор на подфонд.

Какви бяха предвидените такси?

За да бъдат стимулирани пенсионните компании да търсят по-висока доходност за клиентите си, законопроектът предвижда промяна в таксите им. Все пак таксата върху вноската, която в момента е в размер на 4%, ще започне да намалява. През 2026 г. тя трябва да спадне до 3,75%, през 2027 г. на 3,59% и така постепенно ще стигне до 2,10% през 2032 г. За сметка на това обаче ще се увеличава таксата върху доходността, като нейният размер ще зависи от подфонда.

Така например при балансираните фондове досегашната такса от 1% върху годишната доходност ще се вдигне на 3,25%. В динамичните фондове ще стане дори 6% от доходността. Като при тях тя ще е само върху нетните активи.

Източник: 24 часа