Комисията по правни въпроси, която разглежда поправките в Изборния кодекс, взе решение за хартиената бюлетина. За гласуваха всички 12 представители на ГЕРБ-СДС, БСП и ДПС, а против бяха 11-те депутати от "Продължаваме промяната", "Демократична България", "Възраждане" и "Български възход".
След поправките в закона преди време, изборите през юли и ноември 2021 г., както и октомври т.г. се проведоха изцяло с машинен вот. Така България се превърна в единствената страна в Европа и една от малкото в света, където се гласуваше само с машини. Единствено в секциите с под 300 избиратели, в болниците, затворите, на плавателни съдове, при хората с трайни увреждания и изолираните заради COVID-19, можеше да се гласува с хартиена бюлетина. С връщането на възможността за гласуване с хартиена бюлетина, страната ни се завърна в лоното на европейските демокрации.
Предложението на ДПС за пълна отмяна на гласуването със сегашните машини беше подкрепено само от представителите на движението, 16 депутати гласуваха "въздържал се", а двама от "Продължаваме промяната" гласуваха "против". Предложението на "Продължаваме промяната" за отделни секции, в които да се гласува или на машина или с хартия също не събра нужната подкрепа. Това означава, че в секциите с над 300 избиратели гражданите ще могат да избират как точно да упражнят правото си на вот - дали с устройство за машинно гласуване или с хартиена бюлетина.
Депутатите решиха секционните комисии да не предават на районните избирателни комисии записващите технически устройства от машинното гласуване, а разписката от машината, която досега служеше за контролни цели, сега ще се счита за бюлетина от машинно гласуване. Така сумирането на резултатите няма да се определя от машините, а от членовете на секционните комисии, които ще преброяват бюлетините.
След настояване от страна на Александър Иванов от "Български възход" да разбере каква е същността на промените, предложени от ГЕРБ-СДС, председателят на комисията Радомир Чолаков отбеляза, че машината се превръща в "принтер, който елиминира невалидните бюлетини".
Освен окончателното връщане на хартиената бюлетина правната комисия прие предложението на ГЕРБ-СДС да има видеонаблюдение след края на изборния ден при броенето на бюлетините и попълването на протоколите, но то няма да се записва на електронен носител. В мотивите си от партията на Бойко Борисов посочват, че няма техническа възможност да се пазят данните. И досега опцията за видеонаблюдение от преброяването на гласовете присъстваше в Изборния кодекс с уточнението, че техническото осигуряване на видеонаблюдението се извършва от Министерския съвет.
Председателят на парламентарната група на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова заяви, че при евентуален съдебен процес за оспорване на резултатите от изборите в съдилищата ще се прави проверка само на база на бюлетините, а от "Продължаваме промяната" възразиха, че и записите могат да се използват като доказателство.
Сред приетите предложения е и създаването на звено за управление на машинното гласуване към ЦИК. То беше гласувано още на първо четене по предложение на "Демократична България", но с една корекция от страна на ГЕРБ-СДС - от него бяха премахнати думите "електронно гласуване".
Електронно гласуване до момента все още не е било организирано, а в Изборния кодекс стояха текстовете, че до 31 март 2020 г. Централната избирателна комисия трябва да приема пътна карта за експерименталното дистанционно електронно гласуване. Тъй като такава все още липсва, това послужи като аргумента на по-голямата част от депутатите да приемат предложението на ГЕРБ и с това на практика зачеркнаха възможността за електронно гласуване.