Проф. Михаил Константинов пред "Труд"
Проф. Константинов, отново на дневен ред в парламента влиза дебатът за хартиените бюлетини, чухме уверенията на юристи от ПП и БСП, че до седмица промените в Изборния кодекс ще са на масата на Правната комисия. Може ли да имаме поне частична "реабилитация" на хартиената бюлетина?
Хартиената бюлетина едва ли се нуждае от реабилитация, след като цяла Европа гласува именно с нея. А които европейски държави бяха избрали машините, спешно ги изхвърлиха и се върнаха към хартията. Много пъти съм напомнял, но е възпитателно и ще го кажа пак.
Масово с машини с директен запис на волята на избирателя гласуват само в държавите Индия, Бутан, Бразилия и Венецуела. И в град Брюксел, да бъдем справедливи. Във всички останали държави се гласува с хартиени бюлетини. В САЩ гласуват смесено и по най-различни начини.
Някъде пък гласуват с хартиени бюлетини, които после ги чете скенер. В Европа гласуване с машини като нашите няма. Нека всеки си отговори защо. Иначе българските адепти на машините аз ги разбирам напълно. Всеки си гледа бизнеса.
Няма ли да се усложни много броенето на гласовете от всяка секция, ако отчитаме гласували с машина, гласували на хартия?
Няма да се усложни, защото не е нужно да повтаряме дивотията от минали избори. А именно, секционните комисии да броят както хартиените бюлетини, така и разписките от машините след края на изборния ден. Че и да сумират гласовете, което се оказа непосилна задача.
Сега, ако останат все пак и машините, процедурата трябва да е следната. Всяка СИК брои само гласовете от хартиените бюлетини. Разписките от машините се запечатват в плик за евентуална проверка. После СИК носи в изчислителния пункт на РИК своя протокол с резултатите от хартиеното гласуване, както и отпечатания машинен протокол и флаш-паметта от машината.
Така работата на комисиите ще се съкрати значително. Наистина, на всички избори у нас в секциите, където се гласуваше с хартии и с машини, само 27% от хората избираха машините. Този процент устойчиво се повтори на всички "смесени" избори. Повтарям, на всички. Българите не искат машини. Точно както европейците.
Кои бяха най-големите грешки при провеждането на изборите с машините за гласуване от 2021 г. според Вас?
Това, че трябваше комисиите да извършват изчисления, които ги затрудниха. Особено след умората от изборния ден. Оказа се, че нашите комисии не могат да сумират двуцифрени числа, а нашите деца са функционално неграмотни. До чудно хубаво дередже сме се докарали. Ама иначе блъскаме по клавиатурите и си мислим, че сме много интелигентни. Ами не сме. Или поне доста от нас не са. То и на Запад изпростяването е масово, така че не сме сами.
А кого обслужи това спешно налагане на машинния вот? Споделяте ли мнението, че без техниката нямаше да имаме "Промяната"?
Аз съм математик и за мен истината е императив. Твърдя нещо, само ако лично съм го доказал, или ако го е доказал или казал някой, на когото вярвам. Така например вярвам, че през 1993-1995 г. Ендрю Уайлс доказа Великата хипотеза на Ферма. А именно, че сумата от еднаквите цели положителни степени на две цели положителни числа може да е равна на същата степен на друго цяло число, само когато тази степен е 1 или 2.
Вярвам, макар че по света едва ли има и 10 души, които разбират напълно това доказателство. И понеже сме на математическа вълна ще кажа, че всъщност Уайлс доказа даже нещо по-общо, от което хипотезата (вече теорема) на Ферма е следствие. А сега за машините.
Понеже няма категорично доказателство за това, че вотът у нас е фалшифициран с машините, не мога да твърдя такова нещо. Но го допускам като хипотеза. Важното е, че може да се смята за доказано, че машинният вот отказа от гласуване по 600 хиляди български избиратели последователно на последните два избора. От които поне по 150 хиляди бяха избиратели на БСП.
Не знам с кой акъл опитните уж изборджии от 130-годишната партия се вързаха на евтиния номер с машините. По подобен начин се издъниха те и през 2009 година с поправката Добрев-Найденов, която подари 13 мандата на ГЕРБ, но това е друга поучителна история.
Изобщо, на много хора у нас омразата към Бойко им изпи акъла след неговото управление от 3605 дни, много по-дълго от това на Стамболов. Дано част от този акъл да е почнала да се завръща. "Дано, ама надали", както била казала една индобългарка при подобен случай.
Каква е вероятността скоро, в рамките на месеци, да избираме отново парламент и каква би била тогава конфигурацията? Кои са вътрешните и външните фактори, с които се съобразява политическата действителност у нас?
У нас избори ще има при три условия. Първо, когато провалът на сегашните управляващи стане очевиден за достатъчно много хора и хладилникът окончателно победи телевизора. Второ, когато опозицията реши, че вече може да вземе властта. И трето, когато ни позволят американците, а това значи след края на битката за Украйна.
Която битка придобива глобален характер и уверено ни приближава към края на цивилизацията. Което ми напомня за парадокса на Ферми, а именно, че възрастта на Вселената предполага съществуването на много извънземни цивилизации. Но пък няма доказателства за тяхното съществуване.
И може би причината е, че всяка цивилизация бърза да се самоунищожи. Като например изобрети ядрено оръжие и изкуствен интелект. Или най-обикновен джендъризъм, който има подобна разрушителна сила. Иначе възможни дати за предсрочните избори са или по-късно тази есен, или заедно с местните избори на 22 октомври 2023 г.
През последните месеци станахме свидетели на сривове в системите на "Български пощи", оказа се и че в НЗОК има проблеми, на какво се дължи това? В скоба, чухме от министър-председателя, че атаките са от руски хакери, заради твърдата позиция на България в ситуацията с Украйна?
Много са причините за провала на българската държава по пътя към електронизацията на обществените услуги, въпреки усилията на много кадърни иначе хора, работещи в тази област. И в пощите, и по здравните заведения, още е пълно с допотопни компютри от миналия век, което в тази област си е праисторическа епоха.
Да добавя и различните софтуерни платформи, създавани през годините от знайни и незнайни фирми, дето повечето вече ги няма. Лоша е, или изобщо липсва, защита от злонамерена намеса. Иначе да се оправдаваме с руските, севернокорейските и китайските хакери, е признание за собствената ни несъстоятелност.
Но щом премиерът е казал, че е заради твърдата ни позиция за Украйна, да попитам все пак какво u е твърдото на тази позиция. Щото тя твърдината на разни неща често е желателна, но не винаги е налична. Дано на премиера всичко да му е на ред в това отношение.
Колко сериозна ще е кризата през идните зимни месеци в Европа, но основно в България? Обедняването на хората и хвърчащите цени се виждат всеки ден?
Европа е жертва на перфектна буря, в която основният фактор е безнадеждната глупост на европейските ръководители. Да вземем например великите германци, на които всъщност САЩ не им дават да са толкова велики, защото на два пъти миналия век им ядоха попарата.
Когато стана ясно, че предстои мощна енергийна криза, великите първо си затвориха атомните електроцентрали, след това си затвориха електроцентралите на въглища, и накрая тръгнаха да въвеждат масово електрички. За възторжения гретенизъм и за плюшките, дето ги размахваха по гарите, да не говорим.
Ама щели били да използват перки, соларки, вълнарки и... айде да кажем, биореактори за ток от отпадъци. Ако попитате всеки човек с коефициент на интелигентност не много под 100, какво следва от това, той само по интуиция ще каже, че предстои именно това, което виждаме в момента.
Ама имало било и война в Украйна. Ами ще има война в Украйна, то беше ясно още от 2014 г. Когато тези с парите искат война, тя се получава. И през тъмните векове е било така, и през 20 век е било, и през 21 век е същата работа. И да припомня, войната в Украйна не е най-голямата за 21 век.
В Ирак през 2003 г., а това, доколкото знам, се пада този век, беше по-голяма войната, без санкция от ООН и по фалшиви обвинения, основани на... прах за пране! Тогава изтрепаха милиони иракчани и се роди Ислямска държава, дето после ги направи на луди.
Но те, иракчаните, са унтерменши очевидно, щом ги трепят масово и след това даже не ги отчитат за статистиката. Разбира се, енергийната криза е крайно неприятна, защото помпа инфлация, която ще изяде спестяванията на хората и в частност пенсиите на сегашните и на бъдещите пенсионери.
На германските имам предвид, щото това българските пенсии не са точно пенсии, а подаяния. Казвам го от личен опит. Но пък това е целта на упражнението според генералната стратегия на банкстерите-това, да припомня, е кръстоска между банкер и гангстер, която е да се изгорят някак си онези 1000 трилиона световен дълг.
Което прави по 125 хиляди долара или евро, все тая на глава от населението по света. Включително глава на пеленаче, на старец и всякаква друга глава. Все едно къде, от Африка до Люксембург. Та, за какво говорим? 125 000 на човек! Тези дългове са напълно немислими и тотално невръщаеми. Така, че дайте да ги изгорим с една малка до средна война! Примерно, в Европа.
Само дето войната няма да е малка, и средна няма да е, а ще е на макс и няма да е само в Европа. И до Нова Зеландия ще стигне. Парадокс на Ферми отвсякъде. Високата инфлация, даже хиперинфлацията, изглеждат неизбежни. Не може едни хора да въртят печатарката за мангизи с всички сили, а други да се гърбят от бачкане за поредната порция финансова шума.
За да има нормална икономика, трябва да има баланс между наличните материални активи и напечатаната шума. Щом шумата надвиши критично активите, системата колабира. Ако у хората има 1000 лева и в хлебарницата има 1000 хляба, хлябът може и да струва по 1 лев. Ако обаче хората имат 1000 лева, а в хлебарницата има 1 хляб, той ще струва колко?
Колко? 1000 лева?
Правилно, и 1000 лева може да струва. Ще струва, ако го има. Скоро няколкостотин милиона души по света ще разберат, че хляб няма. А може и тъпаците от златния милиард да разберат за това нямане. Да разберат също, че водата не идва, като врътнеш кранчето, и че токът не идва, като щракнеш ключа на лампата. Много неща ще разберат онези, които оцелеят.
Защо стана възможно появата на подобни странни, дори появили се от нищото партийни проекти - умишлено казвам проекти - с някакво начало и предизвестен край?
Българинът е непоправим политически ентусиаст. Политическата ни история след 1879 г. е пълна с опитни измамници, възторжени наивници и дребни лъжци. Но пък и много български политици не свършиха добре. Даже много лошо свършиха.
И затова е добре днешните и бъдещите политици и кандидати за власт, слава и пари, да ги помнят тези работи. И стиха на великия Гео Милев, дето го затрихме на 30-годишна възраст, да помнят: "Нощта ражда из мъртва утроба/ вековната злоба на роба:/ своя пурпурен гняв -/ величав."
След почти две години пандемия от коронавирус, новините днес започват с военните действия. С какво ще бъде пълен ефира през 2023 година?
Ясно е, че работата е тъмна. Чакат ни черни лебеди някъде в бъдещето, което тук и сега с действията и с бездействията си създаваме. Четох даже стихове по въпроса, нещо като "Черни лебеди (в черни тръстики) мътят черни яйца". От друга страна, човечеството има чудовищна способност да се адаптира, да оцелява и да нараства. До върха на хранителната верига, ако не броим червеите...
Дано не сме били много минорни с тези приказки. Затова, нека напомня. Най-ценното нещо за всеки човек, извън децата и другите близки хора, са миговете, които Господ му е отредил на този свят. Щом четете това, значи миговете още ги имате. Иначе, народът прекрасно го е казал, на катафалката ремарке няма. А и както казваха бабите ми, милите, и това ще мине.
Нашият гост Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София. През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към БАН. Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 г. Член на Централните избирателни комисии за парламентарни, европейски, президентски и местни избори от 1991 до 2011 г. Почетен гост и лектор в университети в Англия, Германия и Франция. Съветник на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа; сътрудник на Международната фондация за избирателни системи; координатор на ЕС за България по електронно гласуване. Преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Автор на 600 научни статии и 40 книги по математика и теория на управлението. Председател на Съвета на директорите на "Информационно обслужване” АД до април 2021 г.