Промените в Конституцията: Ограничени правомощия на президента, двойно гражданство за депутати и министри и контрол над главния прокурор

Народните представители приеха промените в Конституцията на второ четене. Основните промени касаят назначаването на служебно правителство, ограничаването на правомощията на президента, както и възможността на лица с двойно гражданство да заемат министерски постове и да стават депутати.

Приетите поправки на второ четене се случват без участието на парламентарните групи на ИТН и "Възраждане”, които напуснаха пленарната зала малко след старта на пленарното заседание днес, защото са против предложените от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС промени. В дебата участваха депутатите от ПГ на БСП.

Депутатите приеха, че за народен представител може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната. В последствие беше прието, че същото правило ще важи и за министрите.

Народните представители приеха и че избори за ново Народно събрание се произвеждат не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащото Народно събрание. Освен това се прие, че с полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се прекратяват пълномощията на предишното Народно събрание. С тази промяна на практика се реши, че НС няма да се разпуска и ще продължава да работи дори и ако няма редовно правителство.

Народните представители приеха поправка, която е пряко обвързана с начина, по който се формира служебен кабинет. С приетите изменения депутатите решиха, че ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател назначава служебно правителство.

За служебен министър-председател президентът назначава като има избор само измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник. В списъка беше включен и председателят на ВКС, но в пленарна зала неговата кандидатура беше премахнаха.

Според приетите промени, когато в 7-дневен срок президентът не назначи Министерския съвет, предложен от определения служебен министър-председател, служебното правителство се избира от Народното събрание. Президентът насрочва избори за ново Народно събрание в срок до два месеца след назначаване на служебното правителство. В този случай Народното събрание не заседава в едномесечен срок преди произвеждане на изборите като това вероятно се дължи на предизборната кампания.

Освен това депутатите ограничиха държавния глава и по още един начин - приеха той да бъде избиран само ако е с българско гражданство. Според промените за президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който няма друго гражданство, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода и е живял последните пет години в страната, припомня БГНЕС.

По отношение на регулаторите депутатите приеха, че решенията за избор на регулатори трябва да се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители.

НС прие окончателното разделяне на Висшия съдебен съвет на два отделни органа, като Висшият съдебен съвет се състои от 15 членове и включва председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд, които са негови членове по право, осем членове, избирани пряко от съдиите от всички съдилища, и петима членове, избирани от Народното събрание. Висшият съдебен съвет ще остане административен и кадрови орган единствено за съдиите и се предлага и създаване на прокурорски съвет като административен и кадрови орган за прокурорите и следователите.

По отношение на Висшия съдебен съвет съгласно предложените промени петима от членовете се избират от Народното събрание, като двама – председателят на ВКС и председателят на ВАС, са членове по право. Мандатът им ще бъде 4 години и няма да могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок.

Според измененията, които бяха приети прокурорският съвет ще бъде съставен от десет членове, от които: шест, избирани от Народното събрание; двама, избирани пряко от прокурорите; един от следователите и един от главния прокурор като член по право. Предвижда се ограничение в състава на органа - от квотата на парламента да бъдат избирани прокурори и следователи, защото противното би довело до разместване на баланса между квотите, предвиден в Законопроекта. Мандатът им ще бъде 4 години и не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок.

Депутатите приеха в основния закон да се запише, че всеки съд може да сезира Конституционния съд по своя преценка или искане на страна, но само за противоконституционност на закон, приложим по делото - няма да има възможност да се иска тълкуване на Конституцията.

Промените, касаещи фигурата на главния прокурор също минаха на второ четене. Депутатите приеха главният прокурор да се назначава и освобождава от президента по предложение на Висшия прокурорски съвет за срок от пет години без право на повторно избиране. Главният прокурор представлява прокуратурата и ръководи Върховната прокуратура.

Главният прокурор по предложение на Върховната прокуратура утвърждава и общи методически правила за дейността в досъдебното производство на прокурорите, следователите и другите разследващи органи, които подлежат на обжалване пред Върховния административен съд, по ред определен в закон. Кандидатури за главен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия прокурорски съвет, както и министърът на правосъдието.

Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение, гласят разпоредбите. За извършено престъпление от общ характер главният прокурор или негов заместник се разследва и обвинението се поддържа пред съда от прокурор, който е заемал длъжността съдия във Върховния касационен съд от наказателната колегия или с ранг на съдия във Върховния касационен съд от наказателните отделения на апелативните или окръжни съдилища до момента на назначаването.

Конституционната комисия вече прие промените в основния закон на трето четене и третото гласуване ще е утре в пленарната зала.