Само за месец доверието в кабинета е паднало с 5 %, увеличава се недоверието към Радев, всеки пети смята правителството за неподготвено

Има частично възстановяване на доверието в Народното събрание след "много ниския финал", който имаше предходният парламент с едва 6% доверие. Това показва ново национално представително проучване на "Маркет линкс", проведено сред 1005 лица над 18 години в страната в периода 13-21 юни тази година, малко повече от месец след началото на кабинета "Радев". Изследването е съфинансирано от bTV.

"Виждаме дори позитивна промяна между първите два месеца на настоящото Народно събрание - от 19% на 22%. Малко или много можем да очакваме това да остане като един по-позитивен фон в обществото по отношение на доверието в парламента. По-антисистемните формации, които формираха облика на предишните народни събрания, всъщност сега не са там и се говори по един много по-различен начин", заяви социологът Добромир Живков.

"Политическият език се върна много по-близо до нормалността, където и трябва да бъде, разбира се. Стилът е много по-умерен. Така че според мен ще видим един доста по-спокоен парламент - не от политическа гледна точка, но поне по отношение на начина, по който се представят отделните парламентарни групи чрез своите говорители и лица", прогнозира той.

Според него ще има известно възстановяване, и то устойчиво, на доверието в парламента. Това е най-високото доверие за последните девет месеца. С такова доверие 51-вото Народно събрание не можеше да се похвали.

"Само в началото имаше подобни стойности, както обикновено се случва след всеки избор. Сега също имаме такъв ефект", отбеляза социологът.

Той заяви, че има обществена реакция на това, което се вижда още през първия месец и половина от работата на новия кабинет, и тя не е позитивна. Недоверието към кабинета се увеличава с 6%. Същевременно с 5% намаляват тези, които казват, че имат доверие в него. Резултатът все пак остава много висок - 45% доверие в кабинета.

"По принцип това е изключително силен старт. Особено ако го съпоставим със септември 2025 г. и със служебния кабинет, когато имахме около 20-25%. Все пак 50% е много високо ниво. Резултатите са измерени преди официалното обявяване на бюджета", уточни Живков.

Той посочи, че правителството няма да получи този традиционен 100-дневен толеранс, който обичайно се дава на управляващите след избори, защото обществото е силно реактивно, а и много по-трудно се поддава на опити да бъде спечелено доверието му чрез популистки мерки.

"Очакват се реални реформи и реални мерки, които да звучат убедително и да бъдат достатъчно добре аргументирани. Това, което виждаме дори през последните дни като реакция към бюджета, всъщност показва съвсем друга посока на движение", коментира Живков.

"Това, което видяхме при доверието в правителството, почти огледално се случва и с доверието в премиера Радев. При него спадът, както го наричаме в нетния рейтинг, не е 11%, както видяхме при правителството, а 9%", посочи още социологът.

"Тоест имаме намаление с около 3% на декларираното доверие в него, но едновременно с това и увеличение с 6% на недоверието. Това показва много силното мажоритарно влияние и силната фигура на премиера, който до голяма степен определя обществените нагласи към кабинета. Взаимовръзката между премиера и правителството се вижда много ясно и в измененията, които наблюдаваме през този месец в доверието към господин Радев", отбеляза той.

На второ място се нарежда Костадин Костадинов от "Възраждане" с 14% доверие и 65% недоверие, следван от Божидар Божанов с 11% доверие и 61% недоверие и Ивайло Мирчев с 12% доверие и 63% недоверие.

"Трябва да отбележим, че доверието остава в позитивната част на скалата специално за премиера, докато останалите политически лидери продължават да се движат около 9-14% доверие", уточни социологът.

Те са подредени в изследването отново по така наречения нетен рейтинг - разликата между позитивния и негативния рейтинг. Атанас Атанасов от "Демократична България" е с 9% доверие, Асен Василев - с 12%, Бойко Борисов - с 13%, и Делян Пеевски с рекордно ниско доверие от 6% и рекордно високо недоверие от 90%.

"Искаме да видим дали нагласите, които регистрираме в момента, се отразяват и на най-твърдия индикатор - електоралната подкрепа за политическите формации. Трябва да кажем обаче, че тя остава много близка до резултатите от изборите. Дори трябва да отбележим, че "Прогресивна България", макар и минимално, увеличава подкрепата си. Това може да изглежда парадоксално в ситуация, в която виждаме спад на доверието и в кабинета, и в премиера", коментира още Живков.

Според изводите от изследването над 50% от анкетираните са склонни да подкрепят или поне да приемат без особена критичност действията на кабинета. 41% смятат, че правителството се опитва да въведе ред след хаоса, а 19% са на мнение, че правителството допуска грешки, но е рано за окончателна оценка.

От друга страна, около 1/3 от хората имат по-критични нагласи към настоящото управление. 21% смятат, че правителството изглежда неподготвено, а 11% приемат по-тежкото обвинение, че това управление не променя модела, срещу който е заявило, че ще се бори, когато дойде на власт.

"Тоест има известно колебание по отношение на това какво може да предложи този кабинет и това управление, но подкрепата към него все още е доминираща", обобщи Живков.

По повод съгласието с твърдения за новото управление: "Правителството наследява тежка финансова ситуация" от едната страна стои тезата, че правителството наследява тежка финансова ситуация и трябва да вземе трудни, но необходими решения, включително и такива, свързани с увеличаване на държавния дълг.

От другата страна пък е мнението, че лошото наследство се използва като оправдание, като тази позиция се споделя от 29% от анкетираните. 56% обаче приемат тезата за тежкото наследство, което е сериозен дял.

"Но нека обърнем внимание и на инициативата "Кошница с грижа". Всъщност това е типичен популистки инструмент и виждаме почти паритет в оценките. 42% смятат, че инициативата показва, че правителството мисли за хората, докато 38% са на мнение, че това е по-скоро пиар ход, който прикрива реалните проблеми в бюджета. Тоест популистките мерки не работят по начина, по който може да се очаква, показват изводите от изследването", заяви Живков.

Той посочи, че когато идват нови кабинети, обикновено оценката за посоката на развитие става по-позитивна.

Социологът отбеляза, че големите надежди и очаквания към работата на новия кабинет, които започнаха още преди изборите с обявяването на новата формация, продължават да съществуват.

"Но през последния месец тази възходяща тенденция започва да придобива формата на плато, вместо да продължи стръмно нагоре. Тоест в момента има известно буксуване в обществените нагласи към това управление", поясни той.