И.ф. главен прокурор Борислав Сарафов изпрати писмо до председателя на Временната комисия в 49-ото Народно събрание за проверка на факти и обстоятелства, свързани с дейността на групата около Мартин Божанов. Сарафов е изпратил писмо, в което се обръща към председателя на комисията Никола Минчев и изрежда аргументи да откаже да се яви. За днешното заседание бяха поканени и бившите главни прокурори Иван Гешев и предшественика му Сотир Цацаров, но нито един от тях не дойде и заседанието на комисията се провали.
"След встъпването ми в длъжност на 16 юни 2023 г. предприех поредица от действия, свързани с изясняване на обективната истина по конкретни казуси, станали обществено достояние още през 2020 г. и 2021 г. Длъжен съм да Ви напомня, че именно след встъпването ми в длъжност установих наличието на справка за извършена през м. юли 2020 г. проверка от направление "Инспекторат" при ВКП. В справката се съдържаха констатации за "допуснати груби закононарушения" от страна на наблюдаващите прокурори по двете досъдебни производства на Специализирана прокуратура, свързани с казуса, добил популярност като "Осемте джуджета", пише Сарафов до депутатите от комисията в Народното събрание.
Той посочва, че тази справка още през 2020 г. е била изпратена на вниманието на главния прокурор без да са предприети последващи действия по компетентност от негова страна. Заради това той е възложил на екип от прокурори от Апелативна прокуратура-София извършването на проверка на всички относими прокурорски преписки и досъдебни производства.
"С оглед констатациите от проверката за допуснати от следователите и наблюдаващите прокурори множество нарушения отправих предложения до прокурорската колегия на ВСС да образува дисциплинарни производства за налагане на дисциплинарно наказание спрямо четирима прокурори и трима следователи. Отделно от това, по случая продължават действията по разследване по досъдебно производство на СГП, по което има привлечени в качеството на обвиняеми двама действащи прокурори, както и бившият ръководител на СО-СГП", допълва Сарафов.
Той обяснява и че в периода след встъпването му в длъжност като и.ф. главен прокурор са предприети активни действия по изясняване ролята на Мартин Божанов и негово нерегламентирано въздействие в служебната дейност на действащи магистрати.
"С моя заповед от 7 август 2023 г. възложих тематична ревизия на работата по организацията, ръководството и контрола на дейността на СРП в периода 01.01.2022 г. - 31.07.2023 г. В тази връзка още в началото на м. август 2023 г. призовах административния ръководител на Софийска районна прокуратура г-жа Невена Зартова да освободи заеманата длъжност. Вследствие на констатациите в доклада по възложената ревизия през м. октомври 2023 г. ръководството на прокуратурата внесе предложение до ВСС за налагане на дисциплинарно наказание на административния ръководител на СРП", припомня Сарафов.
В писмото се цитира и друга негова заповед от февруари 2024 г., с която е възложил на отдел "Инспекторат" при Върховна прокуратура проверка на дейността на Софийска районна прокуратура във връзка с констатирани неприемливи практики за разпределение на делата, както и множество изнесени данни в публичното пространство, отразяващи негативно дейността на Районна прокуратура-София.
"Същевременно използвам случая да заявя, че намирам за абсолютно неприемливо отправянето на неподкрепени с факти и доказателства коментари и обвинения към българските магистрати от страна на част от народните представители във формата на председателстваната от Вас временна комисия. В рамките на проведените до момента заседания магистрати бяха унижавани публично с цел постигане на лични политически и други интереси. Нещо повече, някои от народните представители открито преминават границите на добрия тон и възпитание", коментира Сарафов.
Той изразява убеждението си, че прокуратурата ще даде отговор на поставените от обществеността и народните представители въпроси, като изнесените в публичното пространство факти ще бъдат проверени със средствата на наказателния процес и при спазване на принципите за обективност, всестранност и пълнота на разследването.
Сарафов посочва също, че заради текстове в Конституцията не разполага с правомощия да предостави детайлна информация по конкретни преписки и досъдебни производства. В цитирания от него текст са определени границите, в които Народното събрание може да се интересува и намесва в дейността на прокуратурата - с изслушване и приемане на доклади по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика.
"Съдържанието на тези доклади е разяснено с Решение № 6 на КС от 6 юни 2017 г. по к.д. №15/2016 г. Единственият начин за получаване на информация от Народното събрание за дейността на прокуратурата е чрез доклади по прилагането на закона, което се осъществява по ред, определен в КРБ, ЗСВ и Правилника за организация и дейността на Народното събрание", посочва и.ф. главният прокурор.
По думите му, няма предвиден ред и правила извън посочените, за получаване на информация от отделните комисии към Народното събрание, относима само към тяхната дейност и имаща за цел да отговори на конкретни въпроси на народни представители от тези комисии.
Той допълва и че след последните промени в Конституцията, правомощията на главния прокурор са били ограничени в значителна степен и в качеството му на и.ф. главен прокурор не разполага с информация по относими към предмета на дейност на Комисията преписки и досъдебни производства.
"Нещо повече, действащото законодателство забранява разгласяването на информация по конкретни досъдебни производства без разрешението на съответния наблюдаващ прокурор и изключения в тази посока са недопустими, включително и за главния прокурор. Обръщам внимание, че главният прокурор няма задължение да контролира конкретни преписки или досъдебни производства, а разгласяването на материали от разследвания би могло да попадне под наказателна отговорност, предвидена в чл. 360 от НК", мотивира още решението си да не се яви пред депутатите Сарафов.
В писмото си той подчертава уважението си към Народното събрание като най-висш орган на власт в парламентарната демокрация и допълва, че депутатите от комисията трябва да имат предвид, че е възможно резултатът от работата на Комисията да бъде материализиран в доклад, който при наличие на данни за престъпления или дисциплинарни нарушения от страна на прокурори и следователи да бъде изпратен на компетентния орган - прокуратурата, в частност до и.ф. главен прокурор. Заради това с цел да избегне всякакви съмнения за пристрастност и евентуален конфликт на интереси, отклонява поканата за участие в заседание на временната комисия.