Тошко Йорданов коментира предложението на Борисов за дебат: С терористи не преговаряме!

Антон Тодоров

"Американците с терористи не преговарят. Ние също". Така Тошко Йорданов, зам.-председател на партията "Има такъв народ" на Слави Трифонов, е отговорил на въпрос "Сега" дали биха участвали в предизборен дебат с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Лидерът на ПП ГЕРБ "хвърли ръкавицата" към опонентите си в понеделник вечерта, по време на предизборна среща в Добрич. Той предложи организирането на диспут с водачите на водещите политически формации. 

Тошко Йорданов отново доказва, че е крайно неподготвен за мисията, която Трифонов стовари върху немощните му плещи. Първо, не е вярно, че американците не преговарят с терористи. Има половин дузина случаи, когато американската страна е преговаряла с терористи. Пример - Иран 1979-80 гг. Въпреки че е завършил история, Тошко с "Оня прякор" е смущаващо бос по множество теми, вкл. исторически.

Второ, да определиш Борисов и ГЕРБ като терористи е идиотизъм. Това е падение, потрес и позор за един човек, който псува в ефир журналистки, а между псувните се заканва да реже на части неудобни журналисти. Терористите членовредителстват, не Бойко и партията му. Бойко Борисов и партията му построиха две Българии за 10 години. Факт! Тошко девет живота да има заедно с Трифонов не могат да боядисат и половината от построеното. 

Трето, Трифонов, Тошко и вся отстальная ... се опитват да копират Сакскобургатски - не говорят, не коментират, не обясняват, не казват какво ще правят. "Бъдете господари на мълчанието" беше призовал точно преди 20 години Кобургът. Днешното "нищоговорене" на Трифонов, Тошко и сие дава основание да си спомним мисълта на Хегел, че всяко нещо се повтаря в историята. Сатанистът Маркс добавя, коментирайки тази мисъл на Хегел, че това става първо като трагедия, после като фарс. Та и тук така.

Четвърто, тези думи на Тошко с "Оня прякор" показват единствено, че тези хора са в лют спор с Румен Радев за наградата "Най-голям случайник в българската политика". За съжаление, най-големите случайници притежават едно недостижимо ноу-хау - да докарват повярвали те им до просешка тояга, а покрай тях и ние опираме пешкира.