Управляващото мнозинство предлага Сметната палата да извърши три мащабни одита, които да дадат ясна картина за състоянието на държавните финанси и натрупаните ефекти от политиките през последните шест години.
Това обявиха председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Константин Проданов и председателят на Комисията по икономическа политика, инвестиции и иновации Стефан Белчев. По думите им вместо временни парламентарни комисии с ограничен ефект, управляващите залагат на проверка от независимата одитна институция, която да предостави професионална оценка на ключови финансови процеси в държавата.
"В петък внесохме в деловодството на НС три проекта за решение за възлагане на одити на Сметната палата. Целта е да се демонстрира, че залагаме на институционален, оперативен и професионален ефект, вместо да правим временни комисии, възлагаме реална проверка за държавните финанси в няколко сфери. Тя ще бъде отправна точка за бъдещи анализи", обясни Проданов.
Проектите за решения вече са внесени в Народното събрание и обхващат три направления – консолидираната фискална програма, бюджета на държавното обществено осигуряване и финансовото управление на Агенция "Пътна инфраструктура".
Първият одит ще анализира ефекта от нормативните промени върху приходите, разходите и бюджетното салдо в периода от 2020 г. до средата на 2026 г. Очаква се да бъдат разгледани разходите за персонал, автоматичните индексации, капиталовите програми и решенията за разширяване на администрацията, както и причините приходите да не успяват да компенсират нарастващите разходи.
Вторият одит ще бъде насочен към държавното обществено осигуряване. Той ще обхване разходите на Националния осигурителен институт за пенсии и плащанията на социалното министерство за различни видове социална подкрепа. Подробно ще бъдат анализирани увеличенията на пенсиите по швейцарското правило, промените в пенсионната формула, ръстът на минималната пенсия и извънредните преизчисления през последните години. Проверката ще включва още разходите за майчинство, болнични и обезщетения за безработица.
Според вносителите целта не е ограничаване на права или намаляване на плащания, а оценка на устойчивостта на системата и на степента, в която тя се финансира от осигурителни приходи или от трансфери от държавния бюджет. Анализът трябва да покаже дали сегашният модел може да гарантира адекватни пенсии и социални плащания и в дългосрочен план.
На този фон минималната пенсия е нараснала повече от три пъти за периода – от 219,43 лв. в началото на 2020 г. до 630,50 лв. в момента, като от 1 юли 2026 г. ще достигне близо 680 лв. Част от увеличенията бяха реализирани извън стандартния механизъм на швейцарското правило.
Третият одит е насочен към Агенция "Пътна инфраструктура". Чрез него трябва да бъдат проверени съмненията за неотчетени задължения и извършени, но непоказани в счетоводните отчети строителни и ремонтни дейности. Според вносителите проверката следва да установи дали има практика за отлагане на разходи към следващи години, което може да изкривява реалното финансово състояние на агенцията.
От управляващите определят трите проверки като част от по-широка "фискална инвентаризация" на държавата. Идеята е да бъде направена обективна оценка на решенията, вземани след 2020 г., когато пандемията и последвалите кризи промениха значително начина, по който се управляват публичните финанси.
Очакванията са резултатите от одитите да бъдат използвани при подготовката на следващите бюджетни политики и да послужат като основа за решения, свързани с устойчивостта на публичните разходи през следващите години.