Йенс Столтенберг: НАТО ще изпрати бойна група в България. И това е само "първата стъпка"!

НАТО ще разполага с общо осем съюзнически батальона по източния фланг след очакваните утре решения на извънредната среща на държавните и правителствените ръководители на страните от алианса. Това съобщи генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг на пресконференция преди утрешната среща в Брюксел, в която България ще бъде представена от президента Румен Радев.

Той уточни, че се предвижда да бъде утвърдено изпращането на такива бойни сили в България, Унгария, Словакия и Румъния, както и че батальони вече има в Литва, Латвия, Естония и Полша. По неговите думи това е само "първа стъпка" и предстои присъствието по източния фланг да се увеличи дълготрайно заради войната в Украйна. Очаква се следващите решения да бъдат приети през юни.

🔴 LIVE SOON (14:00 CET)

Press conference ahead of tomorrow's extraordinary Summit of #NATO Heads of State and Government #NATOSummit

📍 @NATO HQ, Brussels https://t.co/stSKceZyrl

— Jens Stoltenberg (@jensstoltenberg) March 23, 2022

В отговор на въпрос Столтенберг уточни, че по-голямата част от състава на осемте батальона вече е на място, под международно командване, със значително участие на войски от приемащите страни. Той поясни, че батальоните ще останат на място, докато е необходимо, съобщи БТА.

Столтенберг поясни, че след 2014 г. числеността на съюзническите сили по източния фланг е била удвоена, а сега се удвоява броят на батальоните. Той посочи, че 40 000 бойци са на пряко подчинение на алианса, а стотици хиляди са поставени в повишена готовност.

Генералният секретар призова Русия да прекрати войната незабавно и да премине към дипломация. По неговите думи използването на каквото и да било оръжие за масово поразяване ще доведе до изменение на същността на конфликта.

Русия трябва да спре да говори за ядрено оръжие - това е опасно и безотговорно. При ядрена война няма да има победител, такава война не трябва да се допуска. Русия никога не може да спечели подобна война, добави той. НАТО има планове за защита при всякаква заплаха, посочи Столтенберг.

Според него ще бъде необходимо държавите от пакта да удвоят разходите за отбрана. Мирът не е даденост, обобщи той. Носим отговорността войната да не излезе от границите на Украйна и да не се превърне в сблъсък между НАТО и Русия, това би довело до още повече унищожение и смърт, заяви Столтенберг. Той допълни, че членството на Украйна в НАТО не е на дневен ред.

Столтенберг призова руския президент Владимир Путин да спре войната, да осигури евакуация и да се насочи към истинска дипломация. Той настоя Беларус да спре да съучаства на Русия в действията срещу Украйна. По неговите думи е необходимо Китай да изпълни задълженията си като член на Съвета за сигурност на ООН, да осъди руските действия и да не осигурява на Москва материална подкрепа за войната. По неговите думи Пекин подкрепя Москва политически с разпространението на дезинформация и "очевидни лъжи".

Столтенберг съобщи, че утре се очаква НАТО да реши да предостави допълнителна помощ за Украйна за киберзащита и за мерки при химически, биологични, радиологични или ядрени заплахи. Той отбеляза, че съюзниците вече помагат на Киев с осигуряване на средства за противовъздушна отбрана, дронове, гориво, боеприпаси, финанси и с приютяването на милиони бежанци.

По неговите думи в утрешната среща се очаква онлайн да се включи украинският президент Володимир Зеленски. Страните от НАТО трябва да компенсират съкращенията на военно оборудване в периода след Студената война, за да направят алианса способен да реагира бързо в случай на конфликт. Това заяви командващият силите за бързо реагиране на НАТО генерал Йорг Фолмер.

"Ние имаме невероятно количество сили, но недостатъкът ни е, че повечето от тези сили не са постоянно подготвени за бойни действия – просто защото нямат цялото оборудване, което им е необходимо", каза Фолмер в интервю за агенцията по време на учение на НАТО в Норвегия в събота.

"Решаващият въпрос е да възстановим своите способности. Това е свързано с числеността, но и с възобновяването на готови за бой подразделения, а също – това е следващата ключова стъпка – с предоставянето им отново на разположение на НАТО", заяви той, говорейки за процедура, при която дадена държава членка уведомява алианса, че има войски, готови да му бъдат предоставени. Генералът добави, че има предвид подразделения с размера на бригада и дивизия.

По думите му кризата в Украйна е довела до промяна в парадигмата на НАТО, изразяваща се в изместване на фокуса от експедиционните мисии от последните 20 години. Според него заплахата, идваща за Европа от Русия сега, е от напълно различен мащаб.

"Tези експедиционни мисии бяха войни по избор. Ние взехме политическо решение да участваме в тях и после поискахме от съюзниците си контингенти от сили, които да бъдат изпратени", заяви той.

"Сега, и това е промяната в парадигмата, имаме нужда от сили, които да бъдат предоставени на НАТО предварително, за да разполагаме с тях в случай на конфликт и война, след като бъде взето политическо решение за тяхното изпращане. Нуждаем се от сили, определени още в мирно време. Готови за бой, способни да бъдат мобилизирани за кратко време", заяви Фолмер.

Генералът каза, че иска в североизточния регион на НАТО да има сили, които да са поставени на три равнища на готовност за разгръщане – за 10, 30 и 180 дни.

"От решаващо значение е държавите да предоставят тези сили на НАТО още в мирно време, за да могат бързо да бъдат мобилизирани след вземането на политическо решение", заяви той, като подчерта, че "е необходимо това да бъде надеждна и предсказуема процедура в бъдеще".